„Поне не съм единственият, който не е разбрал «Муха на стената»“, помисли си Старк. Погледна към Кирстен. Тя не беше родена Уейнрайт, но с красивото си лице, златисто кестеняви коси и кафяви очи отлично се вписваше в семейния портрет. Беше му представена като съпруга на братовчеда на Дездемона, Хенри, който също беше на тяхната маса.
Сепарето беше препълнено, но това явно не смущаваше никого. С изключение на Дездемона, останалите Уейнрайт се изтягаха наоколо във всевъзможни артистични пози, в негласен спор за пространството и за вниманието на околните. Дездемона седеше по средата, точно срещу Старк, притисната между Хенри и Кирстен, които говореха през главата й.
— Лошите отзиви означават, че хората няма да купуват билети, и пиесата ще бъде свалена — простена Жулиета. — И пак ще остана без работа.
Тя стисна главата си с ръце. Косата й рукна като водопад и се разстла върху масата.
— Шоуто просто има някои проблеми. Това бе премиерата, какво друго очакваш? — Дездемона се пресегна и я потупа по рамото. — Не си ти виновна, че публиката не проумя значението на палката за убиване на мухи в мизансцена.
— Хей, горе главата, Жулиета! — Хенри Уейнрайт, красив кестеняв мъж, погледна съчувствено отчаялата се актриса. — Какво можеш да направиш, след като тази вечер театърът бе пълен само с плебеи от Ийстсайд?
— Хенри е прав — потвърди Кирстен. — Всеки знае, че тия хорица от предградията искат само сапунени опери. Просто нямаше подходяща публика.
Хенри се намръщи.
— Точно там е проблемът. Но какво правеха те тук, по дяволите? Би трябвало да са в „Театъра на Пето авеню“ и да се блъскат за новото шоу „Саут Пасифик“.
— „Рампата“ има финансови проблеми — довери му тъжно Жулиета.
— Да не би това да е нещо ново? — отвърна той — „Рампата“ ги има още от деня, когато бе открита. Както повечето малки театри.
— Затова Иън Айвърс измисли този невероятно хитър начин да напълним залата — каза Жулиета. — Организира комплексно мероприятие за хората от Ийстсайд. С вечеря, театър и посещение на центъра на Сиатъл. Билетът включва и транспортните разходи.
Дездемона вдигна вежди.
— И транспортните разходи? — Жулиета направи гримаса.
— Той нае едно корабче, за да ги превози през езерото. Хенри леко подсвирна.
— Иън Айвърс с поредния си удар. Да докара тук цял автобус ийстсайдци да гледат някакъв авангарден театър! Човек направо се стряска. Сигурно е бил съвсем отчаян.
— Кой е Иън Айвърс? — запита Старк с известно любопитство.
— Собственикът на „Рампата“ — обясни му Дездемона. — Всъщност, той е цялата „Рампа“. Продуцент, управител, режисьор, наречи го както искаш, но той върши всичко.
— „Рампата“ е негово творение — добави Хенри. — Целта на Иън Айвърс в този живот е, да се прочуе като човек, задържал се върху самото острие на модерния театър в Сиатъл.
— Защо? — попита Старк.
Всички Уейнрайт на масата го погледнаха така, сякаш бе изрекъл нещо изключително глупаво.
Това бе нещо ново за Старк. Не бе свикнал да вижда подобно изражение на лицата около себе си.
На Дездемона й дожаля за него.
— За да може да отиде в Ню Йорк и наистина да постигне нещо, естествено.
— Разбирам — кимна той.
Дездемона му подари учтива усмивка и веднага започна отново да успокоява Жулиета.
— Забрави за тези хора от предградията. Изпълнението ти беше блестящо. Абсолютно блестящо. Нали беше блестящо, Старк?
Старк, който винаги се притесняваше от светски разговори, съзна, че от него се очаква да каже нещо интелигентно за ролята на Жулиета в една пиеса, сторила му се по-неразгадаема и от объркан компютърен код. С мъка затърси думите.
— Вие бяхте най-необикновеният убиец на мухи, който съм виждал някога — успя да каже най-сетне.
Жулиета вдигна глава и го погледна с новопробудена надежда в златистите си очи.
— Наистина ли?
— Безспорно — потвърди той. Дездемона го изгледа одобрително.
— Особено накрая, когато тя сплеска мухата върху стената. Не беше ли страхотна сцена?
Старк отново предпазливо отмести чашата за кафе от стелещите се коси на Жулиета.
— Почти успях да усетя съвършената сплесканост на мухата в момента на удара.
Одобрението в очите на Дездемона се промени към нещо, приличащо на подозрение. Старк съвсем леко вдигна рамене. „Е, правя, каквото мога.“
Изненадваше го не това, че не бе разбрал и дума от налудничавата пиеса, да не говорим за символиката на убийството на мухи, а фактът, че наистина се бе забавлявал, макар и по доста особен начин.
Причината бе в Дездемона и той го знаеше.
Все още не бе сигурен защо й позволи да го замъкне в кухнята на фирмата за доставки „Райт Тъч“ на вечеря с колоритния й персонал, състоящ се в по-голямата си част от безработни актьори. Още по-малко можеше да си обясни защо бе придружил Дездемона и някои от роднините й на перверзното представление в един театър, толкова малък, че би могъл да се побере целият, заедно с публиката, в офиса му.