Ядеше методично печената сьомга. Сочната риба бе отлично приготвена с подправки и лимон, но той я усещаше като стърготини в устата си.
Старк знаеше, че Тони е в града. Проверил бе записите на авиокомпанията. Тони бе пристигнал с един от късните следобедни полети. И след това бе изчезнал.
Въпросът бе, защо Дездемона лъже. На Старк му се струваше, че знае отговора. Тя би направила всичко, за да защити скъпоценния си заварен брат.
Откъслеци от шумния разговор на Уейнрайт достигаха до него. Той ги регистрираше механично с някаква част от мозъка си:
… Иън все още мисли, че ще успее да намери някой ангел, който да подкрепи следващата продукция на „Рампата“. Страшно е упорит, нали? Бих се заклела, че ще направи всичко, за да спаси този театър…
… Макбет каза на мен и Кайл, че можем да се включим в подготовката на следващата пиеса на „Скитащите артисти“. Казва, че вече сме истински професионали…
… Нашият импресарио ни каза, че един малък театър в Ийст сайд смята да постави актуализирана версия на „Укротяване на опърничавата“. Смята, че Силия и аз можем да кандидатстваме за ролите на Кейт и Петручио. Още мислим по въпроса…
… Радвам се да чуя, че отново ще се върнеш към работата си в „Райт Тъч“, Дездемона. Все още не мога да повярвам, че си се натъкнала на жертвата на един истински убиец. Звучи като от някоя пиеса. Като си помисля как си била затворена в оня фризер, тръпки ме побиват цялата…
… „Екзотика Еротика“ е прекрасен магазин, скъпа. Толкова се радвам, че започна добре. Помисли си само, имаме още един човек със стабилен доход в семейството. Това бе толкова нужно…
Вечерята сякаш се проточи безкрайно. Старк напълно си даваше сметка, че е единственият, който стои встрани от магическия, искрящ ромон, обгърнал всички останали на масата. Отново бе вечният наблюдател и следеше какво става. Съзна, че Джейсън и Кайл вече бяха неофициално осиновени от клана Уейнрайт. Те бяха част от всичко, което ставаше тук.
Имаха свое място в схемата. Той, от своя страна, отново стоеше на ръба на хаоса.
От време на време Дездемона хвърляше поглед към Старк, но не направи обичайното усилие, да го привлече в разговора.
Старк не бе особено изненадан, когато тя обяви, че трябва да си тръгва.
— Ще ставам рано утре заран — рече Дездемона, докато се надигаше с привидна неохота. — Вие можете да си седите тук и цяла нощ, но мен бизнесът ме чака.
Жулиета изглеждаше изненадана.
— Но за утре нямаме нищо в графика, Дездемона.
— Да, но все още имам много работа, докато оправя всичко в офиса. — Дездемона взе сакото си в цвят на бронз от закачалката. — Довиждане на всички. Ще се видим утре.
Старк бутна назад стола си и също стана. Всички го погледнаха в очакване.
— Ще те изпратя до вкъщи — каза той тихо. Очите на Дездемона се разшириха.
— Не е необходимо. Наистина. Ще взема такси.
— Колата ми е паркирана отпред — настоя Старк.
— Но наистина няма нужда.
Бенедикт се намръщи с бащинска загриженост.
— Старк е прав, скъпа. Защо трябва да се прибираш сама? Нека да те изпрати.
— Лека нощ, мила — каза весело Силия. Дездемона се колебаеше. На Старк му бе абсолютно ясно, че тя търси изход от положението. Но явно не го намери.
— Добре, Старк — усмивката не стигна до очите й. — Щом настояваш.
— Настоявам.
Тя махна на останалите.
— Веднага ще го изпратя обратно. — Старк кимна на Джейсън и Кайл.
— Ще се върна след малко.
— Окей, Сам — каза Кайл.
— Мога ли да си поръчам още един десерт, докато те няма? — запита Джейсън.
Старк се спря.
— Колко изяде досега?
— Само два.
— Смятам, че това е достатъчно. — Старк последва Дездемона през вратата, навън в главната зала, и я хвана под ръка.
Напрежението й се долавяше съвсем ясно. Усещаше го да вибрира в цялото й тяло.
— Малко е хладно тази вечер — подхвърли небрежно Дездемона, докато той отваряше вратата на колата.
— Малко. — Старк я изчака, да се настани. Дездемона му хвърли тревожен поглед, когато той седна зад кормилото.
— Джейсън и Кайл наистина се привързаха към театралния живот, не мислиш ли?
— Да. — Старк включи на скорост и потегли.
— Мама и татко те харесват.
— Така ли?
— Определено. Винаги мога да го усетя.
Старк не каза нищо. До него Дездемона също потъна в напрегнато мълчание.
Той се запита, дали Тони наистина се крие в апартамента й. „Напълно е в стила на това копеле да я използва за прикритие.“
Изминаха краткото разстояние до апартамента на Дездемона и Старк паркира в гаража. Ръката му обгърна раменете й докато се качваха с асансьора, но Дездемона не се отпусна в прегръдките му, както обикновено. Старк изчакваше, да види дали, ще му попречи да я придружи до вратата.