— Какво се опитваш да кажеш?
— Няма да искам да изпълниш облога.
— Мерлин! — Тя пристъпи към него и го изгледа подозрително. — Наистина ли?
— Няма да се върнем в най-великия период от историята.
Тя положи голямо усилие, за да не възрази. Той поклати глава със съжаление.
— Не винаги е възможно и дори за предпочитане да се връщаме в онова, което е било някога. Понякога е най-добре да оставим миналото там, където му е мястото — в миналото.
Тя го прегърна.
— Какво мъдро и прекрасно същество си ти!
— Нали? — Той се ухили.
— Наистина. Доведе ме вкъщи и е редно да го отпразнуваме. — Гризна леко ухото му. Толкова му харесваше да го прави. — Искаш ли да поиграем онази малка игричка на майстор-магьосник и чирака му?
Той се усмихна лукаво.
— Една от любимите ми. — Вдигна я на ръце и я занесе в модерната спалня. — Макар че трябва да ти кажа, че не те освобождавам напълно от споразумението ни.
— Така ли? — Очите й се разшириха от изненада, после тя се усмихна и го погали. — Както желаеш. Все пак, ти си Магьосник необикновен и съветник на крале. И аз ще те обичам през вековете.
— А това, вълшебнице моя, е истинска магия.