— Какво казваше за повторението на думите? — попита под носа си Теса.
— Че са сигурен знак за размътен ум. — Гласът на Галахад беше неспокоен и той нежно сложи ръка на рамото й.
— Милейди Теса, мери си думите с вълшебника. Той наказва безмилостно онези, които предизвикват гнева му.
— Благодаря, но неговият гняв не е единственото предизвикано нещо в случая. — Паниката и страхът, които засега изместваше от съзнанието си, се върнаха в пълната си сила. Тя се втренчи в Мерлин, мъчейки се да преглътне гневните си сълзи. — Искам да си отида вкъщи. Веднага. Върни ме или ме събуди, или направи това, което е необходимо. Отказвам да играя малката ти игричка.
Мерлин се усмихна.
— Но си съгласна, че играчът, който ти избрах, е доста привлекателен.
— Признавам. Галахад е страхотно парче.
— Парче? — Доволна усмивка разтегли ъгълчетата на устните на Галахад. Може и да не знаеше точното значение на думата, но очевидно схващаше смисъла й. — Лейди Теса ме смята за парче?
Теса изпъшка.
— Страхотно, Мерлин. Точно от това имаше нужда. Още нещо, което да подхранва егото му.
Гласът на Мерлин беше тих:
— Така или иначе, ти си тук заради него.
— Той не ме иска! — Теса погледна към Галахад, който повдигна вежди, сякаш казвайки, че определено я иска. — Не и по този начин! Знам, че те интересува онова. Всички мъже се интересуват от него.
— Галахад. — Мерлин се подсмихна. — Голям дявол си. А едва си се запознал с дамата. Трябва да кажа, че съм впечатлен.
— Тя е едно красиво цвете, милорд вълшебник. И наистина има доста хубави — рицарят се приведе към магьосника — цици.
Мерлин сподави смеха си.
— На какво си го научила?
— Не мога да повярвам. — Теса зарови лице в ръцете си. — Стоя тук в Средновековието с вълшебник и рицар и единственото, за което могат да разговарят, са гърдите ми. — Тя махна ръце от очите си и се втренчи в тях. — Това трябва да е сън, защото истинският живот не е толкова странен.
Мерлин се покашля.
— Разбира се, че е.
Тя изпъна рамене.
— Хубаво. Сън, кома или истински живот, мен не ме бройте. Няма да ходя на никакво търсене с него, нито с някой друг.
— Търсене? — повтори Галахад.
Мерлин сви рамене.
— Нямаш избор.
— Определено имам. — Теса вирна брадичка. — Ако не ме изпратиш вкъщи, мога да избера да си живея щастливо тук — тя потрепери, — в Камелот.
— Какво търсене? — Галахад погледна към Мерлин. Рунтавите вежди на магьосника подскочиха нагоре.
— Няма да си особено щастлива.
— Да, но ще изпитам огромно задоволство да проваля плановете ти.
— Разкажи ми за това търсене. — Галахад насочи думите си към Теса.
— Ха! Щом смяташ, че Средновековието не е хубаво, може би ще предпочетеш да изживееш живота си в зората на времето. — В очите на вълшебника проблесна злобно пламъче. — Единственото човешко същество сред динозаврите?
— Може би ще го предпочета!
Веждите на Галахад се сключиха объркано.
— Динозаври?
— Няма да оцелееш и две минути — каза самодоволно Мерлин.
— Може би не — изплю думите Теса, — но това ще са дяволски приятни две минути.
— Наистина ли? Аз едва ли бих нарекъл това приятно. Бих го нарекъл… — Той се усмихна лукаво. — Обяд.
— Предпочитам да съм обяд на динозавър, отколкото твоя пионка в някаква истинска игра на зандани и дракони! — Гласът на Теса се извиси, следвайки гнева й.
Тонът на Мерлин не й отстъпваше.
— Нямаш избор!
— Достатъчно! — Гласът на Галахад отекна в параклиса, отскочи от каменните стени и завибрира някъде дълбоко в нея. — Престанете с тези дрънканици. Веднага!
Теса се взираше в Мерлин.
— Спокойно, Големи човече. Стой настрана.
Мерлин се взираше в Теса.
— Това не е твоя работа, Галахад.
— Не е моя работа? — почти измуча той. — Как да не е моя работа? Говорите за мен така, сякаш не присъствам. Говорите за някакво търсене, за което аз не знам нищо. Доста смущаващо и дразнещо е да бъдеш обсъждан от вълшебник и някаква си жена, без да имаш представа за какво става дума.
Галахад представляваше огромна, едва контролирана маса от справедливо възмущение. Оу! Наистина беше страхотно парче. Особено когато се ядоса.
— Някаква си жена? — Теса поклати глава и насочи думите си към Мерлин. — Трябва ли да се примирявам с това? Не можеш ли да го превърнеш в жаба или нещо такова?
— Предпочитам да не го правя точно сега. — Мерлин сви рамене. — Но ще го имам предвид за в бъдеще.
— Той не знае нищо за търсенето, така ли?
— Какво търсене? — изрева Галахад. Мерлин не му обърна внимание.
— Още не. Идеята винаги се е въртяла в ума му, но времето не беше подходящо. А докато Негово величество не се върне…