— О, хайде, осъзнай се!
— Никой никога не се е връщал от такова пътуване — каза внимателно той.
— Мразя Средновековието. — Тя изпъшка и въздъхна дълбоко. — Приготви се за изненада, приятел. — Тя се огледа наоколо сякаш за да се увери, че са сами. — Няма никакъв водопад. Никакви дракони. Никакви змии. Светът не свършва. Земята е кръгла. Като голяма топка.
Той я гледа дълго, после избухна в смях.
— Сега вече знам, че се майтапиш.
— Това не е шега. Сериозно, земята е като топка. Глобус, който преминава през пространството, правейки кръгове около слънцето. Това е. Точка.
— В името на всичко свято, жено, луда или не, наистина си забавна. — Той й се ухили и кръстоса ръце на гърдите си. — Кажи ми тогава, красива Теса, ако земята е такава, каквато казваш — въртяща се топка — защо не падаме от нея?
Тя отново въздъхна.
— Има едно нещо, наречено гравитация. Въртим се толкова бързо, че то ни задържа върху топката. Е, върху земята.
— А-ха! — Той размаха пръст към нея. — Сега те хванах. Ако наистина се въртим върху тази огромна твоя топка, защо не ми се вие свят?
— Ами, това е, защото…
— Трябва да си призная, милейди, че на няколко пъти ми се е случвало главата ми да се завърти при по-бърз танц след повечко медовина. Защо не се върти сега?
— Не знам — сопна се тя. — Движим се прекалено бързо, за да го усетим, предполагам. Не знам!
— Имаш ли някакво доказателство за тази въртяща се топка? — Той я изгледа със съжаление.
— Не. Не съвсем. — Теса стисна зъби. — Преподавам гръцка литература, не физика.
— Значи нямаш доказателство?
Лейди Теса скръсти ръце на гърдите си, имитирайки неговата стойка.
— Знам това, което знам.
Веждите му подскочиха нагоре.
— Това едва ли е приемлив аргумент. Аз също знам това, което знам. Знам, че светът е плосък като чиния. Знам също така, че моретата на света се изливат на края му. Знам и че водите им се пазят от чудовищни същества. Точка.
— О, нима? — Тя се подсмихна. — И къде е твоето доказателство, приятел?
Той се начумери.
— Никой никога не се е връщал от края на земята.
— В такъв случай ти също нямаш доказателство.
— Скъпа моя лейди — той се приведе към нея, — това е моето доказателство.
— Ха! Това не доказва нищо.
Той се ухили със задоволството на някой, който осъзнава, че е победил особено упорит опонент. Не, лейди Теса не беше нито ненормална, нито идиотка. И наистина съществуваше известна вероятност хората от нейната земя да вярват на тази глупост за въртящата се топка. Ако беше така, какви ли още забавни истории можеше да му разкаже?
— Предавам се. — Теса сви рамене. — Нека бъде така, както казваш. Земята е плоска.
— Точка.
— Точка. В Рим… — промърмори тя под носа си. Галахад се засмя. Колко щеше да е приятно времето, прекарано с нея. Ако има късмет, тя сигурно е вдовица. Възрастта й отговаряше. Разбира се, че някоя толкова хубава като нея не може още да е девица. А на него му беше дошло до гуша от девици. Те искаха да се ожениш за тях, а той нямаше намерение отново да тръгва по този път. Но би могъл да се наслаждава на компанията на тази дама до завръщането на краля. После щеше да коленичи пред Артур и да помоли, ако не и да поиска, разрешението на краля да изпълни това, което му е определила съдбата. Беше почти на двайсет и осем години и вече беше крайно време.
— Е, ще ме разведеш ли наоколо или какво?
Той протегна ръката си.
— За мен ще бъде удоволствие, лейди Теса.
— Няма ли да зарежеш това лейди Теса?
— Да зарежа?
— Просто ме наричай Теса. Става ли?
— Както искаш. — Той се ухили. — Става.
Теса изпъшка.
— Просто не звучи по същия начин от устата на мъж в чорапогащи. Чакай малко. — Тя се обърна и взе една книга от пода. — Сега вече съм готова. — Хвана го под ръка.
— Каква е целта на това?
Галахад кимна към книгата. Малка и странна на вид, тя я притискаше към себе си, сякаш беше талисман или амулет с огромна магическа сила.
— Не знам със сигурност, но нямам намерение да я изтървам от погледа си. — Стисна я още по-силно. — Това може да се окаже билетът ми за вкъщи или поне паспортът ми.
Той се усмихна на себе си. Въобще не беше сигурен, че е разбрал това, което каза, но действията й говореха сами за себе си. Въпреки думите си, дамата беше излъгала.
Тя всъщност вярваше в магии.
— Знаех си. Вони. — Теса премига срещу ярката слънчева светлина и сбърчи нос.
— Няма нищо особено. Това е добра, здрава миризма. — Галахад си пое дълбоко въздух. — Миризмата на природата, на самото съществуване. Хората и зверовете, слети със света.