Тя го гледаше невярващо.
— Защо избра точно тази жена?
— Галахад има нужда от помощ, за да открие Граал.
— Тогава доведи му Арнолд Шварценегер, не някаква ги ниска, русокоса учителка.
— Теса не вярва в мен.
Веждите й подскочиха.
— Да не би да смяташ, че Арнолд вярва?
Той не й обърна внимание.
— Теса не вярва в Артур и Галахад, в нищо от всичко това.
— Вземи десет души от двайсети век и девет и половина от тях няма да вярват.
— Във вселената няма нищо по-могъщо от вярата на човек, който се е убедил с очите си.
— Няма нищо по-дразнещо от мъж, който заобикаля въпроса ти. Какво не ми казваш?
Той въздъхна с нежелание.
— В нея има магия.
— Магия? — Очите на Вивиан се ококориха. — Тя е една от нас?
— Не съвсем. Но в произхода й има нещо вълшебно. От страна на майка й. Приятна жена. Оцени стойността на книгата ми. — Последното беше казано съвсем тихо.
— Дори и така да е, те просто не могат да успеят.
— Тя притежава това, което му е необходимо, за да открие Граал. Никой от двамата не го осъзнава сега, но ще си паснат като двете половини на едно цяло…
— По-скоро като масло и вода. — И все пак, противоположностите се привличаха.
— Ще видим. — Самодоволна усмивка повдигна ъгълчетата на устните му — Предполагам, че би искала да се обзаложим за това?
— Как да се обзаложим?
— Не знам. — Той се замисли. — Ако аз спечеля… ще се връщаме в тази епоха толкова често, колкото пожелая, и ще оставаме толкова дълго, колкото искам, дори за постоянно, ако ми се прииска и — усмивката му стана определено присмехулна — ти няма да можеш да кажеш и една-едничка дума против това. А ако спечелиш ти…
— Ако спечеля аз, казваме на Средновековието сбогом завинаги. Оставяме миналото. И — очите й се присвиха — никога повече няма да използваш фразата „Магьосник необикновен и съветник на крале“.
Той я огледа подозрително.
— Обещаваш ли да не мамиш?
Тя кръстоса пръсти зад гърба си.
— Вече ти казах, не е необходимо да мамя. Добра съм.
— Значи — споразумяхме се?
— Да. — Тя кимна.
Бедният Мерлин. Нямаше никакъв начин Вивиан да изгуби този облог, защото нямаше никакъв начин Вивиан да се върне отново тук. Не и преди самото време да спре да съществува.
Това може и да беше върхът в кариерата на Мерлин, по тогава тя беше само една неопитна, начинаеща вълшебница, едно момиче, влюбено до уши. Не, нямаше да мине отново през всичко това.
Не беше хубаво, че Галахад и Теса ще се окажат просто пионки в този магичен гамбит, но просто не можеше да се направи нищо. Дано оцелееха. Това не беше неин проблем. Не съвсем. Вивиан никога не е била безжалостна, когато се отнасяше за живота на смъртните, но сега беше различно. Това сега беше облог.
А в този момент би направила всичко, за да се върне в Монте Карло.
Глава 6
— Събуди се, красива Теса.
Теса се обърна и се сгуши под завивките, опитвайки се да избяга от гласа, който се намесваше в съня й.
— Махай се.
— Време е да посрещнем новия ден.
Гласът беше силен, настойчив и прекалено висок. Тя не му обърна внимание и прегърна възглавницата.
— Лейди Теса?
Гласът вече звучеше нетърпеливо. И познато. Беше го чувала и преди, но къде? Разбира се. Сънищата й. Странни, чудновати фантазии с Фред Астер в главната роля, облечен в тъмносин халат, и великолепен тъмнокос мъж, с размерите на малък дъб, и замък, изграден от камъни, магии и…
Нещо я плесна по задника. Тя се обърна и се надигна. Вече беше съвсем будна и ядосана при това.
— Кой ме удари?
Галахад стоеше до леглото и й се хилеше. Поклони се учтиво.
— Добро утро, милейди.
— Ти! — Всичко, случило се от момента, когато отвори онази проклета книга в библиотеката, премина през главата й. Тя вдигна треперещ показалец към него. — Ти си истински!
— Щях да съм наистина много разочарован, ако това не беше вярно. — Той сякаш се замисли над думите й. — Въпреки че съм чувал за доста същества, които съвсем не отговарят на представата ни за това, което ние с теб смятаме за истинско. Тролове и гноми, и феи, и всички останали. Не бих искал да обидя никого от тях, намеквайки…
— Ти ме удари!
— Това беше само леко потупване, за да те измъкна от дрямката ти. — Той сви рамене. — Мерлин каза, че ще е трудничко да те събудя. Лежиш тук от три дни и вече беше крайно време да…
— Добре, добре, будна съм. Три дни, а?
Теса огледа стаята. Просторна, със студени каменни стени и високи тавани. Имаше камина, достатъчно голяма, за да стои изправена в нея, както и огромна дървена ракла, маса и стол. Изглеждаше доста по-добре от представите й за обзавеждане на стая в средновековен замък, макар че все пак беше малко спартанска за нейния вкус.