— Какво? — каза рязко тя, без да вдига поглед.
— Има много път до замъка, милейди.
Без да го вижда, знаеше, че се усмихва.
— Не съм ти никаква лейди. — Стисна зъби. — И ми се върви.
— Аз мисля, че не. — Той посегна и я грабна.
— Хей!
Галахад я сложи пред себе си без никакво видимо усилие.
— Толкова ме дразниш.
— Както и ти мен. — Той спря и Теса знаеше, че ако го погледне, ще види, че се усмихва. — Милейди.
Яздеха мълчаливо около пет минути, когато Теса се отказа да се опитва да седи изправена и възможно най-отдалечена от него. Отпусна се. Защо й беше толкова приятно докосването до тялото му?
— Очаква се кралят да се върне днес — обади се той.
— И аз така чух.
— Довечера ще има голям пир. — Тя не отговори и той въздъхна. — Тогава ще го помоля за благословията му.
— За Граал? — Тя затаи дъх.
— За Граал. — Гласът му беше равен и в него се долавяше сила и решителност, на които тя не можеше да не се възхити.
— Това е значи. — Въодушевление ли изпитваше? Или страх? — Началото на приключението.
— Имал съм много приключения. Това… това ще бъде различно.
— Без съмнение, приятел — каза тя повече на себе си, отколкото на него. Как щеше да бъде непрекъснато с него и едновременно с това да се държи на разстояние?
— Съжалявам, че няма да успеем да осъществим незначителната задача, която ни е подготвил Мерлин, но няма да имам време. Ще напусна Камелот възможно най-бързо. — Той спря, очаквайки някакъв отговор, но тя нямаше ни най-малка представа, какво да каже. Не искаше да го лъже, но определено нямаше намерение да му каже истината. — Ще ми липсваш, Теса — каза тихо той и сърцето й се сви.
— Този път няма да стане. — Тя поклати глава. — Както ти каза: „Един рицар може да бъде сварен неподготвен само веднъж“. Сестра Абигейл не ни учеше само на физическа самозащита.
Той само се усмихна и продължиха да яздят мълчаливо. Теса можеше да се наслаждава на спокойствието, докато траеше. Галахад щеше да побеснее, когато разбере, че ще получи точно това, което иска, но с прибавка към него. Тя наистина мислеше това, което каза. Отсега нататък всичко беше само бизнес. А после щеше да се прибере вкъщи. Галахад щеше да остане в някой клас, който ще я принудят да води. Точно там, където му беше мястото, а тя щеше… какво? Да пътува за Гърция? Смешно, дори гръцките богове някак бледнееха пред нейния легендарен рицар. Разбира се, той не беше неин рицар и никога нямаше да бъде. Дори и тя да го поискаше. А тя не искаше.
Тя се размърда, опитвайки се да се намести по-удобно, и той я хвана по-силно. Просто не беше възможно да не усети топлината на тялото му, проникваща в нейното. Никога повече нямаше да язди с него. Подобно нещо не можеше да се случи в хубав, удобен автомобил, където всеки си има собствена седалка. По дяволите, мразеше Средновековието.
Беше съвсем сигурна, че когато стигнат в замъка, сърцето й ще я боли почти толкова, колкото задникът.
Глава 8
И, какво, по дяволите, трябваше да направи сега? Чувстваше се толкова не на място, както би се чувствал нудист на официална вечеря.
Теса стоеше в дъното на голямата зала, почти скрита зад една от колоните, които се издигаха като червени дървета към тавана. Разноцветно облечени хора разговаряха, докато заемаха местата си покрай дългите маси. Теса трябваше да си признае — това беше величествено като епичен филм и почти толкова завладяващо.
Изведнъж всички разговори замряха. В далечния край на залата, върху повдигната платформа, имаше маса, покрита с бяла покривка. Там седяха две жени и един мъж между тях. Двама стояха изправени точно зад тях, сякаш току-що бяха станали. Разпозна Галахад отдясно. Дори от това разстояние виждаше, че е разстроен, тялото му беше напрегнато от сдържан гняв. Мъжът до него, почти толкова висок, сложи ръка върху рамото му. Пред платформата войници обкръжаваха висок, рус мъж с гордо изражение и предизвикателна стойка.
В залата цареше мълчание, всички бяха съсредоточили погледите си върху конфронтацията на предната маса. Гласовете на участващите се извисяваха. Теса не можеше да различи думите, но не можеше да сбърка значението им. В гласа на русокосия звучеше нагло безочие. Това очевидно беше заплаха. Галахад се приведе напред, сякаш възнамеряваше да прескочи масата, но рицарят до него пристъпи напред и му препречи пътя. Седналият мъж се изправи с премерено достойнство. От него се излъчваха благородство и сила. Сърцето й скочи в гърлото. Артур?