— Никога, ваше величество.
Артур присви очи и погледна безмълвно Галахад, сякаш търсеше отговорите на незададени въпроси, преценявайки характера му, дори душата му. Погледите на краля и на рицаря разговаряха без думи. Секундите минаваха. Теса пристъпваше от крак на крак. Колко щеше да продължи това състезание, в което се чакаше кой ще трепне пръв? Ако някога си бе мислила, че да стоиш пред директор, шеф или съдия е неприятно, то беше нищо в сравнение с погледа на един крал.
Артур рязко кимна, сякаш доволен от това, което разбра. Над залата се понесе обща въздишка на облекчение.
— Много добре. Това ли искаш наистина?
— Да, Ваше величество.
Кралят се усмихна тъжно.
— Толкова много приличаш на баща си, момче.
— Благодаря, сир.
— Не винаги е комплимент, когато сравняваш един безразсъден син с безразсъдния му баща.
— Ваше величество. — Ланселот скочи на крака. — Не смятам, че „безразсъден“ е подходящо определение. Аз бих казал безстрашен, смел и дори…
— Достатъчно, Ланс. — Кралят се засмя. — Освен ако „дързък“ не е следващата точка от дългия ти списък с добродетели.
— Дързък? Ха! — Ланселот седна, сумтейки, на стола си. — Смятах да кажа „героичен“.
Гуенивир го погледна закачливо, сякаш беше чувала хвалбите му и преди и това беше просто една мила черта от характера му.
— Безразсъден — каза твърдо Артур. — Аз също имах твоя характер, когато бях по-млад. Крайно време е да позволим на сина ти да вдигне знамето, което някога носехме ние.
— Още не съм готов да се присъединя към старците, които висят на пазара и разказват приказки за по-добри дни, сир.
— Нито пък аз — отвърна рязко кралят.
— Позволи ми тогава да отида с него. — Ланселот се приведе към Артур. — Това ще е велико приключение за баща и син. Помисли, Артур, заедно ние…
— Стига толкова, Ланселот — В гласа на краля се долавяше кротка заповед и мъничко съжаление. — Имам нужда от съветите ти тук.
— Но, сир…
— Ланс. — Гуенивир сложи ръката си върху неговата. — Кралят има нужда от твоите напътствия и мъдростта ти. Не можеш да не му ги дадеш.
Тя го гледаше втренчено. Беше ли започнала връзката им?
Ланселот понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене и отново съсредоточи вниманието си върху сина си.
Галахад хвърли един бърз поглед към Теса и стомахът й се сви на топка. Почти се бе надявала, че е забравил за нея. Де такъв късмет!
— Сир, относно лейди Теса…
— Търпение, Галахад. Мисля, че това качество ще ти е много необходимо по време на пътуването. Работи върху него, момчето ми. Ще разбереш всичко, когато му дойде времето. — Кралят се облегна и махна към вълшебника. — Мерлин?
— Ваше величество.
Мерлин пристъпи напред и се покашля като някой велик оратор или лош актьор. Забавлението явно започваше.
— Написано е в писанията — древни и мъдри, — че чашата от Тайната вечеря била дадена на Йосиф от Ариматея, за да я пази.
Гласът на Мерлин ставаше по-силен с всяка следваща дума. Теса огледа залата. Като омагьосани, всички — от Галахад, през дамите и лордовете от двора, до най-низшите прислужници — гледаха в магьосника, заслушани в историята, която сигурно бяха чували стотици пъти.
— Писано е още, че Йосиф, в неговата мъдрост, донесъл Граал в Британия. И тук се намесват мъглите на времето. Дали Йосиф е заровил Граал при Гластънбъри, както някои от нас вярват, или е на друго място, неизвестно засега? Следата е изгубена, но остават думите на пророците и на хора, много по-мъдри от скромния слуга, който стои пред вас. — Мерлин се поклони ниско.
— Каква досада — промърмори Теса.
— Пътят на Граал е изпълнен с опасности и предизвикателства, предназначени да изпитат смелостта и духа на онези, които се осмелят да тръгнат по него. Написано е.
Мерлин вдигна високо ръка, щракна с пръсти и отвори дланта си. От нея се издигна пламък, който бързо изчезна, а на негово място се появи свитък. Присъстващите ахнаха. Теса трябваше да му признае — знаеше как да впечатлява тълпата.
Той й се усмихна лукаво през рамо. Тя вдигна поглед към тавана и въздъхна. Никога нямаше да свикне с арогантността на хората от Средновековието, независимо дали са рицари или магьосници.
Мерлин разви древния документ. Пергаментът пукаше в тишината на залата. Всички се приведоха напред към вълшебника като в глупава реклама. Теса също затаи дъх.
Мерлин погледна към свитъка, после вдигна поглед към краля.
— Това е пътеводител, ваше величество, за Граал.
Чуха се изненадани възклицания. Галахад пристъпи към магьосника. Ланселот се изправи. Очите на Артур блеснаха и той се наведе напред. Дори Вивиан изглеждаше заинтригувана.