— Мерлин — в тона на краля се криеше едва сдържан гняв, — въпреки че минаха много години, откакто за последен път изпратих рицар да търси Граал, духовете на онези, които тръгнаха оттук, за да не се върнат никога, все още ме преследват. Защо не си ми показал това преди?
Погледът на Мерлин срещна този на краля.
— Времето не беше подходящо, Артур.
Гледаха се един друг безкрайно дълго.
— Никога преди не съм се съмнявал в теб, Мерлин.
— Тогава не започвай сега.
— Не. — По аристократичното лице на краля премина сянка на примирение, или може би на тъга, но изчезна толкова бързо, че Теса реши, че си въобразява. — Сега едва ли е подходящото време. — Той се облегна назад. — Продължавай.
Мерлин кимна и погледна към Галахад.
— Вече те предупредих за рисковете и опасностите, които ти предстоят.
— Знам за тях. — Гласът на Галахад беше тих, но силен. — Готов съм.
— Отлично. Тук са написани препятствията, които трябва да се преодолеят.
Мерлин погледна към свитъка в ръката си и направи мелодраматична пауза, увеличавайки напрежението, обхванало цялата зала.
Настъпи абсолютна тишина.
— Какво, по дяволите, трябва да означава това? — попита тихо Теса.
— Това е гатанка. — Галахад я изгледа надменно.
— Знам, че е гатанка — прошепна Теса. — Мразя гатанките.
— Предупредих те, скъпа моя — Мерлин нави свитъка — да се научиш да ги харесваш.
— Облачното небе е по-ясно от това, Мерлин. — Артур сбърчи вежди. — Какво означава това — „неверникът да се върне в стадото“?
Мерлин сви рамене.
— Не мога да кажа, сир. Те трябва да разгадаят значението.
— Те? — възкликна Галахад.
Мерлин кимна замислено.
— Те.
— Галахад — обади се Артур, — знам, че това няма да ти хареса, и те разбирам, но вече е решено. — Артур поклати глава, сякаш самият той не можеше да повярва. — Лейди Теса ще те придружи по време на търсенето.
От залата се чуха приглушени, изненадани гласове.
— Жена?
— Абсурдно. Тя само ще му пречи.
— Ще го убият заради нея.
— Не, и двамата ще бъдат убити.
— И той ще е от тези, които няма да се върнат.
— Ваше величество. — Галахад погледна към краля. — Разумно ли е? Не мога да повярвам…
— И аз не мога. Това не е мое дело. Мерлин е този, който настоява, че няма друг начин. — Артур махна към магьосника.
Галахад се обърна към Мерлин:
— Мерлин, ти повери лейди Теса на моите грижи.
Мерлин кимна.
— И това ще продължи да бъде така.
— Но аз не мога да гарантирам безопасността й в подобно начинание.
Мерлин присви очи.
— Безопасността вече не е грижа. Тя ще те придружи. Няма какво повече да се каже.
— Моля? — Погледът на Теса се премести от Мерлин към Галахад и обратно. — Безопасността вече не е грижа?
— Безопасността не е нищо друго, освен една илюзия — каза с крайчеца на устните си Мерлин. — Тя е един хубав трик, специален ефект.
Тя прикри въздишката си.
— Обичам специалните ефекти.
— Няма да взема някаква си жена на подобно пътешествие. — Очите на Галахад потъмняха.
— Мразя това „някаква си“ — измърмори Теса.
— Тогава и ти няма да тръгнеш. — Гласът на Мерлин беше студен.
— Много добре — отвърна равно Галахад. — Няма да тръгна.
— Не, Галахад, ще тръгнеш. И то в компанията на лейди Теса. — Артур се изправи. — Искам да поговорим насаме по този въпрос. И с тримата.
Артур слезе от платформата и се насочи към задната част на залата, към поредицата от арки. Мерлин, Галахад и Теса го последваха.
— Винаги съм мразила да ходя в кабинета на директора — смънка Теса.
— Тихо — сопна се Мерлин.
Артур се насочи към една голяма дървена врата. Добре обучен слуга стигна до нея само миг преди краля и я отвори.
Теса пристъпи в зала, не толкова голяма, колкото голямата зала за пиршества, но все пак доста обширна. Вътре видя огромна маса, достатъчно голяма, за да побере три дузини хора, а може би и повече, но формата й създаваше по-силно впечатление.
— Тя е кръгла! — Теса ахна. — Това е кръглата маса!
Артур и Галахад се спогледаха. Мерлин вдигна поглед нагоре.
— Наистина, лейди Теса — каза Артур така, сякаш не беше съвсем убеден в здравия й разум. — Кръгла е.
Тя пристъпи и погали неравната дървена повърхност, полирана само от ръцете на мъжете, седели около нея.
— Вие не разбирате. Въпреки всички предразсъдъци, които имах, все пак бях малко разочарована. Никой не е споменавал за кръглата маса и аз започнах да си мисля, че тя всъщност не е съществувала.