— Сир, може би трябва да й кажете защо масата е кръгла — каза невинно Мерлин.
Артур го изгледа нетърпеливо.
— Не е тайна. Масата е кръгла…
— Това го знам. — Тя се ухили на краля. — Кръгла е, за да няма краища и никой да не се чувства над или под останалите. Всеки, седнал тук, седи като равен.
Веждите на Артур се събраха и той я погледна замислено.
— Интересна мисъл. Харесва ми.
— Благодаря. — Беше много доволна от себе си.
— Наистина, много хубава мисъл. Трябва да я използвам. — В очите му проблесна интерес. — Истината, милейди, е, че масата е кръгла, защото един крал, над всички останали хора, трябва да може да вижда лицата и очите на тези, които искат да му дадат съвет, да тълкува правилно думите им и намеренията им.
— О! Добре.
Теса изпита известно разочарование. Простата причина за формата на най-известната маса в историята въобще не беше толкова приятна, колкото легендата.
Артур даде знак на прислужника да се оттегли и изчака, докато вратата се затвори след него. Кралят беше малко по-висок, отколкото предполагаше, с благородна осанка, която не оставяше място за съмнение, че не е кой да е. Виждаше се и в очите му — ясни и кристално сини като водите на планинско езеро. И имаше излъчване. Би могъл да стане изключителен политик. Американците биха го избрали за президент само заради чара му. Или може би само заради квадратната му брадичка.
— Теса — изръмжа Мерлин.
— Съжалявам. — Тя се усмихна извинително. Едва ли беше време да мисли за Артур като за президент.
Кралят си пое дълбоко въздух.
— Галахад, момчето ми, знам, че това не е така, както си си го представял.
— Сир. — Галахад пристъпи напред. — Не мога да взема жена със себе си. Това ще е истинска глупост.
— И аз казах абсолютно същото, когато Мерлин ми каза за първи път. — Артур погледна към вълшебника. — Мерлин?
Мерлин поклати глава.
— Нищо не може да се направи. Галахад, аз виждам неща, които другите само могат да сънуват. Знам доста от това, което е подготвила съдбата за повечето от нас. Не се съмнявай в думите ми, когато казвам, че без лейди Теса търсенето ти няма да успее.
— Не го вярвам!
— Трябва да повярваш — отвърна остро Мерлин.
— И трябва да успееш. — Артур започна да крачи из стаята. — Когато преди много години за последен път изпратих рицари да търсят Граал, това си беше малко или много на шега. Приключение, което смелите мъже непрекъснато търсят. О, разбира се, много от тях платиха с живота си, но светът отвъд портите на Камелот е суров и жесток. Трябва да призная, че може би малко им завиждах за смъртта им, настигнала ги по време на най-благородното от всички търсения. Сега обаче е различно. — Кралят спря, сякаш казването на думите на глас щеше да им придаде реалност, която той не искаше да вижда. — Страната е на кръстопът, Галахад. Земята ни е обхваната от вълнения. Мордред почти си призна, че има пръст в тази работа.
— Но ти можеш да го държиш здраво, сир. — В гласа на Галахад се долови недоверие. — И въпреки това го оставяш да прави каквото си иска.
— Той е наследник на това кралство и на всичко, което ми е скъпо. — Артур поклати глава. — Думите му бяха едновременно заплашителни и мъгляви. Засега нямам истинско доказателство. И макар и да може да разбърква казана на недоволството, съмнявам се, че има достатъчно последователи, за да ме свали от престола.
— Ваше величество — Галахад стисна зъби, — само кажи и аз ще поведа армията ти срещу него.
— Не. Той е мой син. — В гласа му се долови болка. Сърцето на Теса се сви заради мъката на този крал и баща. Артур прикри въздишката си. — А и това няма да е достатъчно. Тази земя и хората й винаги са вярвали в онова, което не може да се види. Магии, пророчества и други подобни. Някога можех да им дам нещо, в което да вярват, но изглежда, с годините неудовлетворението нараства.
Погледът му беше забит в една от картините на стената. Сякаш говореше не на тях, а на себе си.
— Всичко, което някога съм искал, е мир и благоденствие. Хубав живот за всички в една хубава страна. И така беше в продължение на много време. Може би само на оня свят подобни неща траят вечно.
Артур потърка уморено челото си, после вдигна глава.
— Хората имат нужда от кауза, която да ги сплоти, да ни направи отново горда и силна страна. Няма по-благородна кауза от търсенето на Граал. Въпреки че твърдението на легендата, че онзи, който открие Граал, ще стане негов пазител още не е проверено, ако се окаже вярно, самата мисъл за твоя успех… — Той погледна към Мерлин.