— Вероятно.
— Ще бъде страхотно. — Теса се ухили. — Представям си някои хора, замръзнали във времето, докато аз пренареждам мебели и слагам кофи с вода на стратегически места и…
Мерлин повдигна вежди.
— Можем да го обсъдим по-късно — каза бързо тя. — Когато всичко това свърши. А сега трябва да поговорим.
В стаята изведнъж се появиха креслото на баща й и двойникът му.
— Хубаво, но не съм в настроение да се чувствам удобно.
— Губиш. — Креслата изчезнаха. — Аз бих си помислил, че е редно да се насладиш на всяко удобство, което ти се предлага. — Мерлин се подсмихна лукаво. — Докато още можеш.
— Искам да знам какво е станало в действителност. Знам легендата. Сега искам истината.
— Има ли значение?
— Да. Трябва да знам какво да очаквам.
— Мисля, че вече ти обясних веднъж, че това, което е било някога, не е задължително да се повтори.
— Знам, знам. — В гласа й звучеше нетърпение. — Каза ми го. Възможност и вероятност. Въртящото се колело и всичко останало.
— Крайният резултат може да се промени с всяко завъртане на колелото.
— Но ти каза, че нищо не може да промени съдбата на Артур.
— Съдбата на Артур е съдбата на страната му. Крайният резултат не може да се промени.
— А Галахад? — Подбираше думите си внимателно, опитвайки се да разбере каква част от историята може да се променя и каква — не. — Той е дребна риба в цялата тази работа, така ли? Дори и да успее, това няма да има голямо значение, нали?
Устните на Мерлин се превърнаха в мрачна линия. Гласът му беше тих и изпълнен със съжаление:
— Да.
— Виж, знам, че това, което се е случило преди, не е задължително да се случи отново, но е възможно, нали? Вече може да се види, че Гуенивир и Ланселот имат нещо общо.
— Не още.
— О, хайде. Може и още да не се е стигнало до истинска връзка, но всеки с малко интуиция ще види, че между тях искрата е пламнала. На мен ми прилича на класически случай на зает съпруг, съпруга, оставяна прекалено дълго сама, и най-добър приятел.
Мерлин поклати глава.
— Слабостите на човек винаги предопределят провала му.
— Без съмнение. — Последното нещо, което й се искаше да обсъждат сега, бяха прегрешенията на човечеството, особено когато ставаше въпрос за секс. — Значи историята, тяхната история, историята на Галахад, може да се повтори по абсолютно същия начин, така ли?
— Точно така.
— Не мислиш ли, че трябва да знам какви грешки е допуснал? На какви проблеми се е натъкнал? — Мерлин явно се замисли над думите й и тя продължи по-настоятелно: — Какво се е случило? Вече се съгласих да тръгна с него. Обещах. Дадох дума.
Мерлин я гледаше така, сякаш се чудеше каква част от истината да й разкрие.
— Лошо е, нали? — Сякаш ледена ръка сграбчи сърцето й. — Бил е убит, нали? Никога не е открил Граал, защото е умрял, нали?
— Всички хора умират, Теса, рано или късно. Някои предават Богу дух в служба на краля и отечеството си, други преминават тихо на оня свят в леглата си с мисъл за това, което са постигнали през живота си. Задоволство или горчивина. — Мерлин спря. — Галахад живя много дълго.
— Слава Богу. — Облекчението й беше огромно. — Мислех си, че той…
— Умря стар, Теса, сам и нещастен. — Вълшебникът спря за момент сякаш за да събере неприятните спомени. — В Британия цареше хаос, Артур и Ланселот отдавна бяха мъртви, светът на Галахад избледняваше като отдавнашен спомен. Успехите от младостта му бяха забравени. Не можеше да се примири с провала си в търсенето на Граал. Прекара последните години от живота си, чудейки се дали ако бе направил по друг начин това или онова, щеше да бъде различно. В много отношения той се чувстваше отговорен за края на всичко това.
Теса се загледа в Галахад, замръзнал в гнева си. Дори и неподвижен, той беше внушителен, излъчваше сила и увереност. Мисълта, че прекарва последните си дни като стар нещастник, беше повече от това, което можеше да понесе.
— Съществува възможност да не открием Граал, нали?
— Съвсем реална възможност.
Тя погледна към магьосника.
— А съществува ли въобще?
— Трябва да вярваш, скъпа моя.
Тя пристъпи към неподвижната фигура на Галахад и го загледа. Никога не бе срещала такъв мъж и се чудеше дали въобще на земята имаше друг като него. Вероятно не. Той беше единствен по рода си.
— Винаги съм срещала затруднения да вярвам в неща, които не могат да се видят или докоснат. Винаги съм имала нужда от доказателство, за да повярвам.
— Знам. — Мерлин въздъхна. — Това е едно от най-лошите ти качества. Така или иначе, доста е забавно да те гледам как променяш мнението си.