Прииска й се да погали лицето на Галахад. Само за да се увери, че е истински, разбира се. Не че изпитваше нужда да го докосне.
— Не съм променила мнението си.
Мерлин се подсмихна.
— Не вярваше във всичко това, преди да се срещнем. А сега вярваш. Има още много, което трябва да научиш за вярата и за това, кое е истинско и кое — не, преди дните ти тук да изтекат.
— Още? — Тя отмести погледа си от рицаря и се обърна към Мерлин. — Колко още?
— Ако ти кажа, няма да е толкова забавно.
Очите й се разшириха.
— За кого?
— За мен.
Теса изпъшка.
— Трябваше да се досетя. Едва ли мога да си представя, че аз ще се забавлявам особено. Защото, в случай че не си забелязал, той въобще не се радва на това, че ще бъда с него.
— Ще го преодолее.
— И още нещо — защо гатанка?
— Гатанки, поеми, загадки, така стават тези неща. Това е търсене. Велико, благородно и добродетелно. Това е от онези приказки, разказвани през вековете, и саги, предавани от баща на син. Това не е просто обикновен лов. Подобно начинание изисква поне една гатанка, която трябва да се разгадае.
— Е, извини ме, че не знам правилата. — Теса се втренчи в него. — Това е първото ми търсене. Надявах се на нещо малко по-конкретно от тъпи поетични фрази за илюзии и неверници.
— Аз пък си мислех, че е доста добре написано — промърмори Мерлин.
— Очарователно. Но какво означава?
— Наистина ли очакваш да ти кажа?
Проблесна мъничка надежда.
— Ще ми кажеш ли?
Мерлин изсумтя.
— Едва ли.
— И аз така си помислих. — Тя го гледа замислено известно време. — Но какво ще кажеш да ми помогнеш мъничко?
— Как да ти помогна?
— О, не знам. Нищо важно. — Говореше така, сякаш не я интересуваше особено какво би й казал. — Да видим. Може би нещо като… о… да кажем… карта?
— Карта?
— Разбира се, карта. — Тя се опита, но не можа да скрие нетърпението в гласа си. — Нали се сещаш, като например, карта за съкровище. Нещо просто. Може би някаква пътна карта с отбелязани важни места?
— На която да е отбелязано точното място с „X“, а? — Гласът му беше замислен.
Заля я вълна от облекчение.
— Би било чудесно.
Той сбърчи вежди.
— Но как мислиш, дали ще е достатъчно?
— Ами, да. Всяко нещо би било от полза — каза бавно тя. Какво ли беше намислил?
— А може би някакъв атлас, вместо обикновена карта?
— Атлас?
— Разбира се. С картинки на мънички рицари на коне, посочващи пътя към Граал? — Гледаше невинно, но в погледа му проблясваха закачливи искри.
— Много смешно, Мерлин.
Той не й обърна внимание.
— Или може би трябва да оставя картата настрана и вместо това да сложа пътни знаци? Пресечката към Граал, трийсет мили. Или още по-добре — билбордове. Представям си го. — Той вдигна ръце, сякаш очертаваше знак. — „Това е пътят към Граал. Поемете по Кинг Авеню, минете покрай двата блока. Чисти стаи за почивка.“
— Нека ти кажа нещо, мистър Магьосник, тази епоха наистина има нужда от чисти стаи за почивка. Бил ли си в онова нещо, което тук минава за баня?
— Проклетото Средновековие!
— Знам! Трудно е да не се забележи! Просто те помолих за помощ. — Теса изсумтя. — Не е необходимо да си толкова гаден.
По лицето му пробяга раздразнение.
— Това е търсене, Теса. Но не търсене на съкровище. Не е игра. Отговорът не е толкова прост.
— Не разбирам. Знам, че искаш Галахад да успее. Защо не искаш да ми помогнеш?
— Дадох ти гатанката.
— Страхотна помощ, няма що!
— Това е чудесна гатанка.
— Смърди.
— Тя казва всичко, което трябва да знаеш.
— Но ако не мога да го разбера?
— Ще трябва да се потрудиш.
— Моят мозък не работи по този начин. Аз не разбирам гатанки. Особено тази.
— Ще я разбереш!
Това беше най-категоричната заповед, която някога бе чувала.
Очите й се присвиха предизвикателно.
— Няма!
— По-добре я разбери. — Черните му очи заблестяха. — Това е единственият му шанс. И още едно нещо, последно, скъпа моя.
— Какво?
— Чуй ме добре, Теса. От момента, в който ти и Галахад започнете това търсене, до момента на приключването му — независимо дали ще е успех или провал, триумф или трагедия, победа или загуба — ти ще си сама. Изцяло и напълно. Няма да съм в състояние да ти помагам по никакъв начин. Такива са Правилата. — Той изведнъж започна да избледнява. — Не разчитай на никого, освен на себе си.
— Не можеш да ми подхвърлиш нещо такова и да изчезнеш! Доста тъп начин да спечелиш спор!
— Понякога, Теса, няма никакво значение как играеш…
— Ти мамиш! — извика тя.
— Важно е единствено да спечелиш. — Смехът му отекна в стаята.