В нея избухнаха пламъците на екстаза, тялото й се разтресе и тя изкрещя. Той потрепери, после се вцепени, притискайки я толкова силно към себе си, че тя не знаеше къде свършва нейното тяло и къде започва неговото. И не й пукаше. Той беше нейният рицар, нейната легенда, нейният мит.
И беше тук и сега и дори тя можеше да го повярва.
Лежаха дълго на земята, изтощени, неспособни да се движат, да мислят. Най-после той се изви на една страна, подпря се на лакът и се загледа в нея. По устните му играеше усмивка.
— Милейди Теса, мисля, че направи доста, за да ме освободиш от страховете ми.
— Удоволствието беше мое. — Тя се изкикоти доволно. — Знаеш ли, никога преди не съм го правила.
Очите му се разшириха от изненада.
— Но аз мислех… ти каза… Никога преди не си го правила?
Тя се засмя. Някой ден определено щеше да му изясни семейното си положение. Но не сега.
— Разбира се, че съм го правила преди. — На лицето му се изписа облекчение. — Просто не съм го правила навън. Върху земята. — Тя протегна ръце над главата си. — Така има някакво чувство за свобода.
— Наистина, милейди. — Той се ухили дяволито. — Забелязах липсата ти на задръжки.
— И ти не беше кой знае колко въздържан. И си мислех, че ще спреш с това „милейди“.
— Това е навик, развиван през целия ми живот. Израз на уважение и признание на ранга. Всъщност, Теса, харесва ми как звучи, когато го използвам за теб.
— Някак собственически звучи, не мислиш ли? Сякаш ти принадлежа.
— Нещо такова. — Той се наведе и близна едното й зърно. — Ти си тази, която ми принадлежи.
— О, нима?
— Да.
— В такъв случай…
Тя се изви на една страна, подложи ръка под главата си и прокара върха на пръста си по гърдите му и надолу към корема. Направи мързеливо кръгче около пъпа му, после пое по-надолу. Той се вцепени под пръстите й.
— Искаш ли да бъдеш притежаван?
Много, много по-късно тя лежеше, сгушена до него, изпълнена с усещане за спокойствие и удовлетвореност, които можеха да се намерят само в една приказка. Отървеш ли се от дракона, печелиш ръката на принцесата — тя се усмихна на себе си — и всичките й останали части.
Галахад се бе оплакал — може би просто за очи, — че нямат време да се излежават. Но протестът му беше изречен с полууста и няколко добре поставени целувки го убедиха, че някой ден повече или по-малко едва ли има значение. Върнаха се в пещерата и се опитаха да се притежават един-друг отново и отново. И успяваха.
Тя се обърна на една страна и той я прегърна. Усещаше надигането на гърдите му с всеки поет дъх и знаеше, че нищо никога не е било толкова истинско.
Теса затвори очи и се унесе в дрямка.
И засънува.
Сънува една пещера под земята, пълна с лавици с книги и всички останали атрибути на практикуващ вълшебник, и една жена със забележително добре оформен маникюр.
Глава 15
— Мога да се справя с това. — Теса се взираше в заобикалящите я предмети. Тялото й беше в странно положение — полулегнало, полуседнало. Чувстваше се много удобно въпреки лудото биене на сърцето си. — Логически, разумно, мога да се справя с това. Първо, драконът, който не беше истински. После го изгубих съвсем. След това — страхотен секс и заспиване в прегръдките на Големия човек. Дотук добре. А сега… — Пръстите й се вкопчиха в страничните облегалки на стола. Погледна го — креслото на баща й. — Мерлин! Къде си?
— Въпреки че обожавам съвременния свят, ще ми се да кажа, че етикецията вече не е това, което беше. Винаги е било много по-учтиво да изречеш молба, отколкото да излаеш заповед.
Теса се надигна и се обърна към гласа. Жената, която бе видяла на пиршеството, се люлееше в едно изящно кресло до малка, полирана маса. В едната й ръка имаше чаша вино.
— Вивиан, нали така?
Вивиан кимна.
— Впечатлена съм, скъпа моя, тъй като всъщност официално не сме представяни.
— Мерлин ми каза коя си. Освен това — тя кимна към стола — креслото също те издаде. Тук се усеща пръстът на Мерлин, или на някой, близък до него.
Вивиан сбърчи аристократичния си нос.
— Е, мога да разбера защо някои хора толкова ги харесват, но за мен е малко… твърде… удобно. Особено когато трябва да се обсъждат бизнес-дела.
— Бизнес-дела? Какви бизнес-дела? — Теса се опита да се надигне, но продължаваше да се плъзга назад. — Разбирам какво искаше да кажеш за стола и оценявам предвидливостта ти — спомени за дома и т.н., но не би ли могла да изфабрикуваш нещо по-малко удобно, но с по-голямо триене?