— Престани, Вивиан. Вече съм забелязала.
— О, нима? — Вивиан се облегна назад. — Галахад не е глупав мъж. Просто времето, в което живее, не е изисквало да доразвие интелекта си. При по-стимулираща околна среда, без съмнение, би могъл да постигне велики неща. И точно там качествата, които са го направили ярък пример за рицарство, ще му служат най-добре.
— Може би… но… не. — Теса поклати решително глава. — Не мога да го направя. Не и без да го попитам.
— Тогава попитай го.
— Той никога няма да се съгласи. Цял живот е чакал това търсене. И Артур разчита на него.
Вивиан избухна в смях — силен, неприятен звук.
— Провалът или успехът на Галахад няма да променят съдбата на Артур.
— Галахад не го знае.
— Но ти го знаеш.
— Това няма значение. — Теса остави чашата си на масичката, която се бе появила до стола й, и се изправи. — Благодаря ти за предложението, но ще опитам по начина на Мерлин. Не знаеш със сигурност, че няма да открием Граал, нали?
— Скъпа моя — Вивиан въздъхна. — Ти се самозалъгваш.
— Може би. А може би не. А сега, ако би могла да ме върнеш там, откъдето ме взе… — Теса притисна книжката към гърдите си. — Трябва ли да си ударя петите, или нещо такова?
— Седни, Теса. — Гласът на Вивиан беше студен.
— Наистина бих предпочела…
— Седни.
Рязката заповед отекна в пещерата. Очевидно не беше толкова могъща, колкото Мерлин, но определено имаше някой и друг номер в ръкава. Теса седна.
— Искам да помислиш отново. Поне относно това ти да се прибереш вкъщи. — Вивиан я изгледа с поглед, от който на Теса й се прииска да се свие на топка. — Има няколко неща за Галахад, които трябва да разбереш, преди да вземеш решението си.
— Няма да променя решението си.
— Ще видим. — Вивиан спря, сякаш търсеше подходящите думи. — Ако оставаш тук заради някаква романтична идея относно Галахад, редно е да видиш няколко неприятни факти. Той никога няма да те обича, не и както ти го обичаш. Той е мъж и притежава всичките недостатъци на своя пол. Ще те използва, за да задоволява физическите си нужди. Ще се радва на компанията ти. Може дори да шепне мили думи в ухото ти. Но неговата душа умря заедно с жена му. Наблюдавах го тогава, виждам го и сега — мъката все още е в него. В сърцето му няма място за теб. — Гласът й се снижи: — Съжалявам, Теса, но би ли могла да живееш с това?
Би ли могла? Би ли могла да го обича, без да очаква неговата любов в замяна?
— Не знам.
— Освен това, как мислиш, че ще реагира, когато разбере откъде си всъщност? Ще се почувства предаден, че не си му се доверила по-рано. Ти спомена честността като една от добродетелите му. И ако успееш да го накараш да ти повярва, той ще иска да разбере какво става в бъдещето. Какво се случва с краля, със страната, с неговия свят. Каква е съдбата му. — Гласът й стана по-суров. — Можеш ли да му кажеш, че кралството се разпада? Че Артур и рицарите му се превръщат в детски приказки? Можеш ли да му кажеш, че само на ужким успява да постигне това, което е желал през целия си живот? Можеш ли да му кажеш, че целият свят го познава не като великия рицар, не като човек от плът и кръв, а като герой от приказка? И второстепенен герой при това.
— Не знам — прошепна Теса.
— И ако дори по, някаква прищявка на космическите сили ти и той наистина откриете Граал, тогава какво? Този, който открие Граал, става негов пазител. Ако Галахад успее, той ще бъде този пазител.
— Артур спомена тази възможност, но какво от това? Според мене е голяма чест.
— Нямаш никаква представа с какво си имаш работа, нали? — По лицето й се изписа недоверие. — Граал, ако въобще съществува, не е някакво съкровище, което може да се изнася на тържества, да бъде част от колекция или да стои изложена в стъклена витрина в някой музей. Граал остава там, където е скрита. Независимо дали това е катедрала или пещера. Замък или селска къща. И Галахад остава при нея. Обвързан с Граал… — Очите й проблеснаха. — Завинаги.
— Завинаги?
Теса не се бе замисляла какво ще се случи, след като открият Граал. Предполагаше, че ще си отиде вкъщи, но всъщност не бе мислила за това, че ще го напусне. И никога не се бе замисляла каква ще бъде съдбата му. Сърцето й се сви.
Ами ако така и не открият Граал? Дали търсенето щеше да продължи с години, докато и двамата остареят толкова, че да не могат да се качват на конете си? Или да различат фалшив дракон от истински? Или да правят любов на твърдата земя? Щеше ли да прекара живота си в едно безкрайно търсене на нещо, което те — той — никога не могат да получат? Дали щеше да го гледа как го обзема все повече горчивина и неприязън? Дали и тя нямаше да започне да го мрази?