— Изборът е твой, Теса.
Кое беше по-лошо? Адът с него в един свят, който тя не можеше нито да промени, нито да подобри? Или адът без него в нейния празен живот у дома?
Вивиан грешеше. Тя нямаше избор.
— Благодаря ти за предложението, но ще пасувам. — Изправи се. — Не мисля, че Мерлин би ме довел тук, ако нямаше никаква вероятност да открием Граал. Галахад е един от добрите и заслужава да се опита да постигне мечтата си. Ако успехът му означава, че ще го изгубя завинаги… — Тя поклати глава. — Предполагам, че наистина го обичам, защото съм готова да рискувам. А що се отнася до това, че Галахад никога няма да ме обича — тя сви рамене, — наистина не знам дали мога да живея така. Ще видим. Не съм дотолкова готова на саможертва, за да кажа, че това няма значение, защото има. Но точно сега той ме харесва и смятам, че ме уважава. Достатъчно е за момента.
Вивиан стисна зъби. Теса знаеше, че току-що си е създала един могъщ враг.
— Много добре. Но внимавай следващия път, когато срещнеш дракон. Може да се окаже съвсем истински.
Теса ахна.
— Ти?
— Надявах се само да те изплаша, за да се съгласиш с предложението ми. Не успях. — Тя вдигна чашата си. — За съжаление.
Преди Теса да е успяла да мигне, вече лежеше в пещерата, сгушена до Галахад.
Надявайки се, че срещата й с Вивиан е била само сън. Знаейки прекрасно, че не е.
— Проклета, упорита американка!
Вивиан се взираше в кристалната чаша в ръката си, обърна се и я хвърли към каменната стена. Тя се разби на хиляди малки парченца. Появи се друга и последва първата. След три разбити чаши, Вивиан отново си възвърна спокойствието.
Но изпитваше раздразнение.
Теса Сейнт Джеймс въобще не беше толкова умна, колкото смяташе Мерлин. Кой идиот би пренебрегнал шанса да получи единственото, което наистина желаеше? И за какво? За да помогне на Галахад в безплодното му търсене?
Отпи малко вино от новата чаша в ръката си и прогони лекото усещане за вина, което изпита. Разбира се, че не биваше да говори така за чувствата на Галахад, макар всеки да знаеше, че Галахад бе обичал жена си безмерно. А дали страстта съществуваше като нещо повече от спомен, беше извод, който не беше трудно да се направи. Е, нали намекът, че Галахад никога няма да изпитва към Теса това, което е изпитвал към Диндрейн, беше направен единствено с намерението да предпази Теса от неизбежното разбиване на сърцето й. Като се прибави и неоспоримият факт, че мястото на Теса не е тук, излизаше, че Вивиан просто се е опитала да й помогне.
Мерлин никога не би погледнал на нещата по този начин.
— По дяволите.
Вивиан въздъхна ожесточено и хвърли чашата си към стената. На нейно място незабавно се появи друга. Тя отпи замислено.
Би могла просто да ги убие и да сложи край на всичко това. Още един дракон може би, този път истински. Или нещо, повече свързано с академичния опит на Теса. Нещо гръцко може би. Хидра или Медуза, или някакво друго противно създание.
Мерлин не би одобрил.
Мерлин никога няма да разбере.
Мерлин винаги разбираше.
Тя понечи да хвърли и тази чаша, но спря, за да я допие, после й помогна да приеме съдбата на сестрите си.
Беше извадила страхотен късмет, че Мерлин не узна за дракона. Макар че не можеше да е съвсем сигурна в това. Може би просто я бе оставил да си поиграе с тази заплаха, която всъщност не беше истинска опасност.
Опасността е само илюзия.
Изведнъж разбра и захвърли отмъстително и новата чаша в ръката си. Още две я последваха. Това е било предвидено. Разбира се. Нямаше никакво съмнение. Една жена не живее с мъж в продължение на повече от хиляда години, без да разбере как работи пъкленият му мозък. Още по-зле — той също я познаваше добре. Единственото, което беше необходимо, бе да посее мъничкото зрънце и да чака да покълне. Разбира се, тя би могла да се хване и да не обърне внимание на театралното му оплакване относно компютърната анимация, но ако и той беше такъв страстен комарджия, каквато беше и тя, щеше да й предложи сериозен облог, за да я накара да лапне въдицата. И щеше да спечели той.
И като добавка към обидата, тя всъщност бе помогнала на Теса и Галахад да посрещнат първото предизвикателство от гатанката. Бе им помогнала по пътя им в търсенето на Граал… и пътя на Вивиан в оставането за постоянно в Средновековието.
Тя вдигна ръка, понечи да метне още една чаша, но спря. След третата, или може би след шестата, или може би след двайсет и осмата, дори разбиването на изящния кристал не й донасяше никакво задоволство. Чашата изчезна.
Не, имаше нужда от план. И вероятно от партньор. Теса беше логичният избор, но дори и Вивиан да я бе накарала да осъзнае безплодността на една връзка с Галахад, Теса бе прекалено обсебена от тази глупост, наречена чест. Небеса, тя беше също такъв предан рицар като самия Галахад.