Тя го гледа безмълвно известно време, после се зае с чантите с провизиите. След малко той вече бе запалил огъня и седна до него, взрян в пламъците. Тя се настани до него и му подаде парчетата хляб и сирене.
— Не сме взели много. — Тя се усмихна скептично на оскъдната вечеря. — Но мисля, че започва да ми харесва. Не ти ли разказах за пиците?
Той кимна разсеяно, но не каза нищо. Дали тя не знаеше отговорите на въпросите, които обсебваха мислите му? Дали щеше да му отговори, ако я попита? Един пряк въпрос? Устните му не можеха да произнесат думите. Защо?
Страх? Мили Боже, каква глупост. Той беше рицар. Нямаше защо да се страхува от истината.
А не беше ли самата истина, която караше сърцето му да се свива?
— Не съм гладен.
Той остави хляба и сиренето, стана и тръгна към потока. Мислите му бяха пълни с въпроси и обвинения. Галахад се облегна на един дъб и гледа в бълбукащата вода, докато слънцето се спусна зад хоризонта, а луната освети полянката.
Теса дойде и застана до него.
— Времето свърши. Изплюй камъчето, Галахад. Какво има? Какво те тревожи?
— Нищо…
— Не е нищо! Стоиш тук вече повече от час. Какво става?
— Много добре. — Той се обърна към нея. — Кажи ми и другата част от баснята, Теса.
— Какво имаш предвид? — попита предпазливо тя.
— Разказа ми надълго и нашироко какво ще се случи през идващите столетия, но не каза и думица за утре или за вдругиден, или за деня след него.
— Не съм ли?
— Много добре знаеш, че само за това не ми каза нищо. — Стараеше се да не звучи гневно. На нея ли се сърдеше, или на себе си?
Тя отстъпи назад и вирна упорито брадичка.
— Не смятах, че е добра идея.
— Не е добра идея? Гръм и мълнии, Теса, защо не?
— Това може… — Сви безпомощно рамене. — Не знам. Да промени нещата, предполагам.
— Не разбирам.
Тя заговори бавно, сякаш внимателно подбираше думите си.
— Ако ти кажа, че ще откриеш Граал, няма ли това да повлияе на действията ти отсега нататък? Няма ли да си по-склонен да поемаш рискове, след като знаеш, че в крайна сметка всичко ще свърши добре?
— Това ли е съдбата ми? Намирам ли Граал? — Той затаи дъх.
— Почакай, още не съм свършила. Ами ако ти кажа, че не го намираш? Щеше ли да искаш да продължиш, или щеше да се предадеш? Какъв би бил смисълът?
Той стисна зъби.
— Намирам ли Граал?
Тя го погледна право в очите.
— Не мога да кажа.
— Ще кажеш! — Думите сякаш изригнаха. — В името на всичко свято, Теса, кажи ми! Сега!
— Не! — Гласът й трепереше. — Не сега! Никога! Мерлин ми каза, че това, което се е случило веднъж, не е задължително да се повтори по същия начин. Главните събития от историята — повратните точки, предполагам — не могат да се променят. Но по-дребните неща, като твоето търсене на Граал, може.
Истината, която тя не искаше да му каже, изведнъж проблесна в съзнанието му.
— Тогава не съм успял.
— Не съм казала това. И дали си или не си в някоя от другите версии на тази линия на времето, няма никакво значение. Никакво. Единственото, което има значение, е настоящето. — Тя сграбчи туниката му с две ръце. — Не разбираш ли? Ние преживяваме отново онези дни, ти и аз. Заедно. Каквото и да се е случило тогава, сега е изтрито, всичко е чисто. Това е възможността, която си чакал цял живот. Недей да я пропиляваш само защото си мислиш, че всичко вече е предопределено. Не е!
— В такъв случай ти мой спасител ли ще бъдеш, Теса? — В думите му имаше горчивина. Теса дръпна ръцете си като опарена.
— Не е така! — Тя отстъпи назад, но той я сграбчи за, раменете и я принуди да го погледне в очите.
— Ако няма да ми кажеш каква е съдбата ми, тогава ми кажи това: какво се случва с моя крал и страната ми?
— Не мога…
Той я разтърси силно.
— Кажи ми! Ако е така, както казваш, и съдбата на Артур няма да се промени от откриването на Граал, няма да има значение дали знам. Какво крие бъдещето, Теса? Какво казва историята за тях? За всички нас? Спомнят ли си хората делата на Артур и Ланселот, или всичко е изгубено в мъглите на времето, което се простира между твоя свят и моя?
— Престани! — Тя се отскубна от него. Гърдите й се надигаха гневно, а луната осветяваше искриците болка в очите й. — Защо искаш да знаеш? Какво значение има?
— Има огромно значение. Искам да знам дали моят живот, животът на краля и на баща ми не са били напразни. Да знам дали историята си спомня за нас. Да знам дали постигнатото от мен и онези, които обичам, не е забравено!