Е, все пак бе успяла да си задържи устата затворена относно търсенето. Не му каза, че се е провалил в действителността, но е успял в легендата. О, щеше да му хареса да го чуе.
Тя въздъхна и погледна към небето. Странно, но това бяха същите звезди, които бе гледала през целия си живот Всичко щеше да се промени с течение на вековете, но с изключение на мънички промени тук-там, нощното небе щеше да си остане същото. Тя отново се обърна, прегърна коженото седло, което й служеше като възглавница, затвори очи и се помоли да заспи. Всичко щеше да е наред на сутринта. Галахад й бе дал дума и, както звездите, това беше нещо, на което можеше да разчита.
Минаха минути, или може би часове, когато го усети да ляга до нея. Отвори очи и го погледна. Лежеше по гръб, сложил ръце под главата си, вперил поглед нагоре. Толкова й се искаше да се сгуши в него и да му предложи малкото успокоение, което можеше, но какво би могла да каже? Всичко е наред, Големи човече. По-добре легенда, отколкото нищо. Не. Той щеше да й даде знак, когато има нужда от нея. Ако имаше нужда от нея.
— Теса?
— Да?
— Това хубава приказка ли е?
Тя се усмихна. Той беше добре.
— Страхотна приказка.
— В нея говори ли се за чест и смелост?
— Да, както и за лоялност и любов.
— А за вълшебства, Теса. В този твой свят, който не познава магията, приказката разказва ли за нея?
— И много повече.
— Тогава не е чак толкова зле — тихо каза той — да си част от подобна сага, истинска или не.
— Наистина. — Тя преглътна буцата в гърлото си. Той сякаш събираше мислите си.
— Теса, това ли е разкритата истина от гатанката?
— Не знам. Може би.
Той въздъхна дълбоко.
— Това не е първата разкрита истина между нас.
— Не — тихо каза тя. — Не е.
— Теса?
— Ъмм?
— Разкажи ми за звездите.
Той я прегърна и я придърпа към себе си, а тя му разказа всичко, което знаеше за звездите — от науката до гръцките легенди. И когато сънят започна да я надвива, тя си помисли за това, че дори когато всичките му тайни са известни, нощното небе пак носи някаква магия.
Както и ръцете му.
Глава 17
— Теса! — Грубият тон на Галахад я изтръгна от неспокойния й сън.
— Какво има пък сега? — Тя отвори очи. — Наистина започна да ми омръзва да ме будиш по този начин. — Седна и се втренчи в Галахад, който се бе изправил до нея. — Какво има днес? Друг дракон?
— Мисля, че е за предпочитане. — Гласът му беше равен.
— За предпочитане? — Тя проследи погледа му. Шестима или седмина мъже, въоръжени с мечове, се взираха в тях. Трима бяха пешаци, останалите — на коне. Теса бързо скочи на крака. — О, това ми изглежда добре. Кои, по дяволите, са те?
— Хора на Мордред — тихо отговори той. — А това не е хубаво.
— И аз така си помислих — смънка тя.
Ако имаха мотоциклети, щяха да изглеждат точно като някоя банда от лош филм. Ангелите от Ада, яхнали коне.
— Как са се промъкнали до нас? Не си ли пазил?
Очите му се присвиха.
— Аз съм човек, Теса, не легенда.
— Страхотно. Наоколо никога няма легенди, когато имаш нужда от тях.
Най-високият от мъжете пристъпи към тях, очевидно беше водачът. Тъмнокос, мръсен и опасен. По гърба й полази студена тръпка и тя пристъпи по-близо към Галахад. Мъжът се поклони учтиво.
— Милорд Галахад. Нося ти поздрави от принц Мордред. Той моли за честта на присъствието ти и предоставя гостоприемството на дома си на теб и на твоята лейди.
— Изпрати на Мордред моята благодарност и съжалението ми — отвърна хладно Галахад, — но се налага да отклоним тази вежлива покана.
Гадна усмивчица изкриви устните на човека на принца.
— Може би не съм се изразил достатъчно ясно. Принцът настоява за удоволствието от компанията ти. Дал ми е заповед да те придружа. Можеш да тръгнеш с нас, както подобава на рицар с твоя ранг, като почетен гост или…
— Или? — Очите на Галахад потъмняха.
— Или се страхувам, че ще се наложи да вземем мерки, за да си осигурим съдействието ти. — Похотливият му поглед се плъзна към Теса. — Както и това на дамата.
Галахад се напрегна.
— Какво означава това? — попита тя с ъгълчето на устните си. — Да си осигурят съдействието ни?
— Не би искала да знаеш — промърмори той и кимна към водача на бандата. — В такъв случай, на всяка цена ще имаме удоволствието да ви придружим.
— Звучи ми доста забавно. Трябва ли да тръгнем веднага, или имам няколко минути, за да се освежа?