Очите на главатаря се присвиха, сякаш не разбираше въпроса й. Или може би английски.
— Нали се сещаш? Да си измия лицето? Зъбите? — Тя се усмихна мило. — Да се изпикая в гората?
Галахад изсумтя. Дори главатарят се притесни.
— Много добре — озъби се той. — Но не сама. Ще дойда с теб.
Тръгна към нея, но Галахад му препречи пътя.
— Дамата заслужава поне малко усамотение. Аз ще я придружа.
Човекът го гледа известно време, после кимна.
— Както кажеш. Тя може да отиде, но ти трябва да застанеш някъде, където мога да те виждам. Прости ми, милейди, но ако се опиташ да избягаш, твоят придружител…
— Да избяга? — Веждите на Галахад подскочиха. — Странна дума, като се има предвид сърдечната покана.
— Моите извинения, милорд, грешка на езика. Може би трябваше да кажа „да замине“. Както и да е. — Погледът му се върна върху Теса. — Ще бъда принуден да взема всички необходими мерки, за да озаптя теб и рицаря ти.
Това не й прозвуча много добре.
— Какви мерки?
— Моят господар предпочита гостите му още да дишат — Похитителят им се ухили. — Но това не винаги е възможно.
— Благодаря за пояснението. А сега — тя наклони глава към потока — мога ли да вървя?
Той кимна.
Теса и Галахад се обърнаха и тръгнаха бързо към извора.
— Какво ще правим? — прошепна тя.
— Нищо не можем да направим засега. — Челото му бе сбърчено от тревога.
— Това наистина са лоши момчета, Галахад.
Тя погледна през рамо. Водачът и двама от другите ги наблюдаваха внимателно, както вълци — агнета. Дали се надяваха, че тя и Галахад ще се опитат да избягат? Стомахът й се сви. Вероятно.
— Наистина, наистина много гадни.
— За Мордред става ли въпрос в легендите ви?
— О, да.
— И?
— Има много различия между мита и истинския живот. Но от това, което ми каза, Мордред не е от тях. Истински или приказен, той определено е злодей.
Стигнаха до потока. Тя се наведе и наплиска лицето си с вода.
— Надявам се, че мислиш за някакъв план.
— Би било добре — смънка той.
— Нали? — Думата прозвуча рязко. От страх.
— Хайде, свършвай. — Гласът на водача разпра утрото като меч.
Теса потрепери. Лоша метафора.
— Задръж малко — извика тя. — Свършвам след минутка — промърмори. — Ще отида ей там, зад онова дърво. Ти само дръж тези гангстери далеч, особено големия. Не ми хареса начина, по който ме гледаше.
— Нито пък на мен. Ще държа „гангстерите“ далеч. — Той се подсмихна, но бързо стана отново сериозен. — Не се тревожи, красива Теса. Няма да позволя да ти се случи нещо лошо.
Тя го погледна в очите.
— Разчитам на това. А аз ще направя всичко възможно, за да ти пазя гърба. Вече разбрах нещо.
— Какво?
Тя тръгна към дървото.
— Тези приятелчета са истински.
Може би Мордред не беше чак толкова лош, в крайна сметка.
Теса затвори очи и се отпусна в топлата вода в дървената вана в стаята си. Бяха яздили цял ден и доста от нощта, преди да стигнат до замъка на Мордред. Замъкът Ле Фей. Хубаво приказно име, но не бе успяла да го види добре в тъмното. Бе очаквала да я хвърлят в тъмница веднага щом пристигнат, а ето че я заведоха в стая, подобна на тази, която имаше в Камелот. И най-доброто от всичко беше, че има легло. Истинско легло. Бе се строполила върху него и спа непробудно. Когато се събуди, вече беше вечер и я чакаше изпускаща пара вана. Нямаше представа, колко дълго се е киснала, и не я интересуваше, но никога повече нямаше да приема за даденост простите удоволствия на живота. Гореща вана и истинско легло.
На вратата се почука. Преди да е казала „Влез“, се отвори и една смътно позната фигура с ръст почти колкото този на Галахад, с тъмноруса коса и доста добре сложено тяло, влезе в стаята, сякаш си беше у дома.
— Хей! — Тя огледа за кърпа и се сви във ваната, опитвайки се да прикрие най-изложените части от тялото си с ръце. — Кой, по дяволите, си ти?
— А, красивата лейди Теса. — Погледът на русокосия обходи фигурата й и той се усмихна одобрително. Наистина беше ужасно хубав, може би по малко мазен начин, но наистина си го биваше. — Казаха ми, че си доста приятна, но репутацията ти е малко особена.
— Аз нямам репутация — озъби се тя. — Нещо против?
— Съвсем не. — Той сви рамене. — Репутацията на една дама няма особено значение за мъжа, освен ако не мисли за брак. А аз не мисля. — Той се усмихна накриво. — Освен ако не искаш да промениш мнението ми?
Тя изпъшка.
— Не. Нямах предвид това. Имах предвид… гола съм.
Той поклати глава.
— Нямам нищо против.
— Би ли ми подал онази… — тя махна към нещо, оставено на стола, което приличаше по-скоро на чаршаф, отколкото на хавлия — онзи парцал ей там?