Той взе чаршафа и тръгна към нея.
— Чакай. Спри. Не се приближавай повече.
— Ако така искаш. — Той хвана чаршафа с два пръста. — Или аз трябва да ти го донеса, или ти трябва да дойдеш да си го вземеш.
— Страхотно. — Тя въздъхна. — Донеси го.
Той дойде до ваната и й го подаде.
— Не можеш ли да се обърнеш? Или поне да затвориш очи?
— Мисля, че бих могъл, но няма да е толкова забавно.
— Добре.
Тя стана, дръпна чаршафа от ръцете му, уви го около себе си и излезе от ваната. Той се усмихна с очевидно удоволствие.
— Ти си Мордред, нали?
— Наистина. — Хвана ръката й и я поднесе към устните си. Беше права — той наистина си беше у дома. — За мен присъствието ти тук е голяма чест.
— Не че имахме избор.
Тя дръпна ръката си и потисна желанието си да я изтрие в чаршафа.
— Така ли? — Веждите му се сключиха. — Нима Оскар не беше вежлив и почтителен, когато ви отправи поканата ми?
— Оскар? — Тя си спомни главатаря. — Водачът на глутницата се казва Оскар?
— Оскар е капитан на охраната ми. Не ти ли харесва името му?
— Не, просто си помислих, че сигурно е някой от онези типове с едносрични имена. Нали се сещаш, нещо просто като Ут или Грант.
Той се усмихна под мустак.
— Предупредиха ме, че речта ти е необичайна, но значението е ясно. Оскар може би не е толкова изискан, колкото би трябвало да бъде.
— Изискан? Или цивилизован? Може би хиленето му го издава.
— Той не разбира от дами. Така или иначе, той е изключително лоялен, подчинява се на заповеди и е много по-интелигентен, отколкото изглежда.
— Идеалният гангстер — промърмори тя.
— Но не съм те довел тук, за да обсъждаме добродетелите на Оскар…
— Преди да започнеш, би ли имал нещо против да се облека?
— Мисля, че си най-прекрасна в този си вид.
— Обзалагам се. — Погледът й обходи стаята. — Имаш ли някаква представа, къде са ми дрехите?
— Ако говориш за онези дрипи, с които пристигна — той сви рамене — мисля, че заповядах да ги изгорят.
— Изгорил си роклята ми! — Тя се опули. — И сега какво ще облека?
— Не се отчайвай, милейди, заповядах да ти се намери нова рокля. — Той се върна в коридора и излая някаква заповед на невидим слуга. Върна се само след минута и затвори вратата след себе си. — Мисля, че това ще ти прилича. — Той й подаде дрехата.
— Благодаря. Старата и без това изглеждаше доста опърпана. — Тя взе роклята, погледна я и се намръщи. — Жълта е.
— Прекрасен цвят за човек с твоята светла коса и тъмни очи.
— Страхотна е, ако ти харесват хора с тен като болни от жълтеница. А сега се обърни, за да се облека.
— Ако си сигурна, че няма да ти е необходима помощта ми?
— Ще се справя някак си.
— Много добре.
Той се обърна, а тя пусна чаршафа и бързо се напъха в роклята.
— Когато си готова, искам да поговорим.
— Знаеш ли, не мисля, че това е много добра идея, като го няма Галахад.
Винаги се бе чудила защо в отминалите епохи всички са имали слуги. Сега вече знаеше. Тази рокля тук не беше кой знае колко сложна за обличане, но малко помощ нямаше да й е излишна.
— Аз точно това искам — да го няма Галахад. — Думите му прозвучаха малко рязко.
Тя оправи роклята и се намръщи. Не беше имала предвид точно това.
— Можеш да се обърнеш. Той я огледа с възхищение.
— Наистина завиждам на Галахад за компанията ти, милейди. Прелестите ти са очевидни.
— Щяха да са по-малко очевидни, ако роклята не беше такава. — Тя дръпна дълбоко изрязаното деколте в безплоден опит да го вдигне по-нагоре.
Той се засмя.
— И остроумна при това.
— Благодаря. Можем ли да седнем?
— Бъди моя гостенка.
— Вече съм — промърмори тя.
Огледа стаята. Освен леглото имаше едно ниско столче до огнището, дървена ракла и дълга пейка. Леглото определено не ставаше. Столчето беше някак смешно, така че оставаше пейката. Тя пристъпи към нея с толкова достойнство, колкото успя да събере, и седна, държейки гърба си изправен.
— Е — тя присви очи, — какво искаш?
— И директна при това. Отлично. — Той отиде до пейката и седна до нея. Прищя й се да се отдръпне, но нето направи. — Имам предложение, което може да те заинтригува.
— Съмнявам се. Какво предложение?
Тонът му беше небрежен. Прекалено небрежен.
— Първо, трябва да знаеш, че съм запознат с целта на пътуването на Галахад. И бих бил много доволен, ако се провали.
— Това ме изненадва. Искаш ли да ми кажеш защо?
— Не е тайна, че между мен и Галахад не цъфтят добри чувства. — В очите му проблесна мръснишко пламъче. — Аз го ненавиждам, а той не се интересува от мен. Ще ми достави огромно удоволствие да го унищожа, без въобще да се замислям.