— Няма начин. Няма да стане.
— Защо не?
Той я дръпна към себе си. Върху челюстта му трепереше един мускул. Това приятелче беше опасно.
— Ако не се върне, Галахад ще се превърне в герой. Ще бъде легенда. Ще пеят песни за него и ще разказват приказки. — Тя му се усмихна. — Помисли затова, Мордред. Името му ще живее вечно.
— Престани!
Той я разтърси силно.
— Откъдето и да погледнеш, си прецакан. Не можеш да го убиеш сега. Не можеш да го убиеш и по-късно. — В гласа й се долавяше триумфална нотка. — А сега ме пусни. Причиняваш ми болка.
— Аз не мисля така. — Говореше бавно и отчетливо. — Не мисля, че въобще някога ще те пусна.
— Какво искаш да кажеш? — Дали долавяше страха в гласа й?
— Тя каза, че притежаваш нещо, от което той има нужда. Не може да намери Граал без теб.
— Вивиан дрънка какви ли не глупости.
— Аз й вярвам.
— Значи и ти си същият.
— Така ли? — Очите му проблеснаха и тя затаи дъх. — Търсенето на Галахад ще бъде обречено на провал и аз няма да съм замесен, ако ти… как да се изразя… станеш жертва на нещастен случай.
— Не би ме убил. — Опита се в гласа й да прозвучи убеденост, каквато въобще не изпитваше.
— Би било жалко. — Той погледна надолу. Гърдите й бяха притиснати към неговите и той виждаше в деколтето й. — Много жалко. Може би има и друг начин.
Той сграбчи тила й със свободната си ръка и притисна лицето й към своето, смачквайки устните й под своите. Обзе я паника. Бореше се с желязната му хватка със сила, каквато дори не бе подозирала, че притежава. Дали щеше да я изнасили? Тук? Сега?
Гимназия „Сейнт Маргарет Мери“ Начин за самозащита 101.
Хватката му се охлаби мъничко. Тя се дръпна, завъртя се бързо и лакътят й се заби в корема му.
Той изстена и се преви на две. Тя отвори широко уста, опитвайки се да си поеме въздух.
Той изпъшка и се изправи. Лицето му бе почервеняло от ярост. Обзе я ужас.
Ръката му се отметна назад и я зашлеви през лицето. Прониза я силна болка. Погледът й се размъти. Олюля се и падна на колене. Той пристъпи към нея, сграбчи я за косата и я дръпна нагоре. Тя размахваше диво ръце в отчаян опит да се защити.
— Глупачка — изсъска той. — Ти нищо не разбираш. Търсенето на Галахад приключи.
Пусна косата й и я блъсна. Теса отново се олюля, но успя да запази равновесие.
Вирна брадичка и се втренчи в него.
— Недей да бъдеш толкова сигурен, приятел. Той е добрият, а добрите винаги побеждават.
Той се изсмя — злобен, безрадостен смях, който отекна в стаята.
— Не разчитай на това, милейди. Галахад и подобните нему рядко разбират, че победата изисква нещо повече от благородни добродетели и свят морал. Победата отива при този, който притежава сила и мощ и воля да ги използва. Който е готов на всичко, за да я постигне.
Лицето й пулсираше от болка.
— Той няма да се откаже. Никога няма да се откаже.
— Няма друг избор. — Мордред се обърна рязко и тръгна към вратата. Отвори я и се обърна към нея. — Все пак ще дам и на двама ви възможност да спасите нещастните си кожи. Ако Галахад иска да продължи търсенето си, може да го направи, но без теб.
— Няма да го направи.
— Ще му дам думата си, че няма да ти се случи нищо лошо.
— Думата ти? — Тя се изсмя. — Твоята дума не означава нищо.
— Така или иначе…
— И какво означава според теб да не ми се случи нищо лошо?
— Няма да те убия. — Погледът му се плъзна към гърдите й и тя едва устоя на желанието да ги прикрие с ръце. — Не, мисля, че бих предпочел да те оставя жива. За много дълго време.
Тя стисна зъби.
— По-скоро бих умряла.
— Бих бил щастлив да удовлетворя молбата ти… — Веждите му подскочиха нагоре. — Накрая.
— Галахад няма да остави това така.
— Тогава от теб зависи да го убедиш, милейди. Въпреки мнението ти за реакцията на баща ми, изпитвам огромно желание да го убия сега и да приключа с тази работа. Ако отхвърли предложението ми, ще го направя. Ако все пак тръгне без теб, ще спаси живота и на двама ви. Засега. Не знам какво притежаваш, от което той има нужда, но не се съмнявам, че не може да намери Граал без теб. Всъщност повече искам Галахад да се провали, отколкото искам да умре.
Тя поклати глава.
— Той няма да го направи.
— Ще видим. Независимо дали те обича или не, той се е заклел да те защитава. А може да е сигурен, че няма да умреш единствено като те остави в ръцете ми. — Бавна усмивка се плъзна по устните му — А трябва да си призная, че очаквам с нетърпение да попаднеш в ръцете ми.