Той излезе и трясна вратата след себе си.
Теса пристъпи към леглото и се строполи върху него. Лицето й пулсираше там, където я бе ударил. Всичкият страх, който бе сдържала в присъствието на Мордред, заплашваше да избухне и тя се разплака, но бързо изтри сълзите си с гневно движение. Не беше време за плач. Трябваше да мисли.
Как щяха да се измъкнат от това? Единственият начин да се измъкнат от лапите на Мордред, който виждаше, беше да приеме предложението му и да остави Галахад да тръгне сам. Но той никога не би се съгласил да я остави на милостта на Мордред. Да я остави на една съдба, която не искаше и да си представя. Съдба, която оставяше смъртта като единствено избавление. Дали той щеше да избере търсенето на Граал пред нея?
Когато предложеното не може да е по-велико.
Това ли беше саможертвата в гатанката? Трябваше ли да се откаже от свободата си, да се обрече на един живот — всъщност доста кратък — с Мордред, за да спаси Галахад? Въпреки смелостта, която си даваше вид, че притежава, откак започна това пътуване през времето, тя всъщност въобще не беше особено смела. Щеше да прекара цялото си време тук, в лапите на ужаса и истерията. Най-смелото нещо, което бе правила, преди да дойде в Средновековието, бе да даде газ на колата си, за да успее да мине на зелено, преди да е угаснало. И все пак може би беше по-смела, отколкото смяташе? А може би не, но характерът й никога преди не е бил поставян на изпитание. Никога преди животът й, нито животът на някой друг, не е бил в ръцете й.
Досега.
До този момент винаги бе смятала, че Мерлин няма да позволи да й се случи нещо лошо. Че това е само игра и че той ще я върне в бъдещето, преди да е станало твърде напечено. Въпреки всичките приказки за предизвикателства и опасности и как ще зависят само от себе си, тя наистина смяташе, че Мерлин ще я защитава. Може би беше драконът или срещата с Вивиан, или заплахата в очите на Мордред, или всичко, взето заедно, но вече знаеше, че е грешила. Оцеляването — на Галахад и нейното — зависеше от нея.
Как щеше да намери смелост да пожертва собствения си живот, за да спаси живота на мъжа, когото обичаше? А как не би могла?
Глава 18
Къде е Теса?
Галахад крачеше напред-назад из стаята, която му служеше за затвор. Нямаше смисъл да се опитва да отвори вратата. Бе чул звука на спускащо се резе, след като го доведоха тук. Странно. Защо Мордред не го бе хвърлил в тъмницата си? Всъщност нямаше никаква разлика. И оттук не можеше да излезе.
Дали е ранена?
Стисна зъби. Беше се опитал да си почине, след като разбра, че бягството е невъзможно, но сънят му беше неспокоен. Съзнанието му беше изпълнено с мисли за Теса и страх от това, което би могло да й се е случило.
Дали е мъртва?
Сърцето му се сви при тази мисъл и той бързо я прогони от ума си. Щеше да разбере, ако е мъртва. Някак си щеше да разбере.
Вратата се отвори с шумно скърцане.
— Галахад. Какво удоволствие е да те видя отново. — Мордред пристъпи в стаята.
— Аз не бих използвал тази дума — отвърна хладно Галахад.
— Никога не сме си приличали особено. — Мордред се огледа. — Как ти се струва домът ми, Галахад? Ако не ме лъже паметта, като момче прекарваше известно време тук, нали?
— Да, но тогава замъкът беше дом на Артур и двора му.
— В действителност не беше на Артур, а на майка ми и роднините й. — Гласът му беше суров. — А сега е мой.
Галахад повдигна вежди, но не каза нищо.
— И така — Мордред присви очи, — не се ли чудиш каква е съдбата на прекрасната ти спътничка?
Галахад се постара лицето му да остане безизразно. Не би било добре, ако позволи на Мордред да види колко много означава Теса за него. Би било толкова глупаво, все едно му е подал меч.
— Не. Имах достатъчно други неща, за които да мисля, откак пристигнах. Предполагам, че е добре?
— Доста добре. Засега.
Галахад изпусна дъха, който бе задържал.
— Какво искаш от мен, Мордред? Защо съм тук?
— Трябва да кажеш само една дума и ще бъдеш свободен.
— След като си създаде такива главоболия, за да ме докараш тук? Едва ли мога да повярвам, че е толкова просто.
— О, наистина е просто. — Мордред кръстоса ръце на гърдите си и се облегна на рамката на вратата. — Трябва само да ми дадеш дума, че ще се откажеш от търсенето на Граал, и ти и дамата можете да си вървите.
Галахад изсумтя.
— Това ли е всичко?
— Не съвсем Ще ви осигуря ескорт до морето, както и кораб, и ти, заедно с красивата дама, ще отпътувате от Англия. Завинаги.
— И защо бих приел подобно предложение?