Теса никога не бе виждала бой с мечове, като се изключат филмите. Там мечовете бяха тънки, елегантни, а ла Тримата мускетари. Но тези тук бяха тежки и страшни, държаха ги с две ръце. Това беше истинско. Нямаше драматична музика за фон, само смразяващото кръвта дрънчене на метала и звуците, издавани от двама мъже, опитващи се да достигнат границата на силите си и отвъд нея. И биенето на собственото й сърце. Това беше бой на живот и смърт и напрежението бе увиснало във влажния въздух като сянката на смъртта.
Секундите преминаваха в минути, а минутите сякаш продължаваха безкрайно. Мордред удряше. Галахад отговаряше на удара. Принцът се защитаваше. Рицарят парираше ударите. Нападаха се и при всеки удар на меч в меч Теса затаяваше дъх, сигурна че единият или другият ще бъде ранен. В очите на Мордред блестеше омраза, в тези на Галахад — решителност. Колкото и да не й се искаше да си го признае, принцът беше почти толкова умел с оръжието, колкото и Галахад.
Боят отнемаше от силите и на двамата. По лицето на Мордред се търкаляха капчици пот. Мускулите на Галахад се напрягаха при всяко движение. Силите бяха може би равни и беше трудно да се каже кой ще победи. Това щеше да продължава, докато и двамата се строполят на земята. Галахад имаше нужда от помощ. Тя беше негов партньор. Тя трябваше да пази гърба му. Да се грижи за безопасността му. Трябваше да направи нещо.
Двамата воини продължаваха да се бият, без да обръщат внимание на хората на Мордред, които ги бяха заобиколили. Слава Богу, че не се опитваха да помогнат на принца си. Дали щяха да застанат до него, ако бъде ранен? Дали щяха да си отмъстят на Галахад, ако Мордред бъде убит? Или щяха да се разпръснат като пилци?
Рано или късно умората щеше да надвие Галахад или Мордред, давайки предимство на другия. Страхът бе стегнал стомаха й. Дали щеше да е Галахад? Не и ако тя можеше да го предотврати.
Обходи с поглед полянката. Търсеше нещо, каквото и да е. Защо не взе камата? Погледът й се спря на забравената изгасена факла. Беше с размерите на бейзболна бухалка. Тя скочи и сграбчи потенциалното оръжие. Само след миг груби ръце я стискаха в желязна хватка. Погледна през рамо право в беззъбата усмивка на Оскар.
— Няма начин, приятел.
Тя се бори с него, докато хватката му се разхлаби достатъчно, за да успее да направи любимия удар на сестра Абигейл. Теса се извъртя и удари с лакът, но той се заби във въздуха. Противникът й я хвърли на земята. Тя се надигна на колене и вдигна глава. Върхът на меча на Оскар сочеше гърлото й.
— Теса! — Ревът на Галахад отекна в гората.
Тя обърна глава към него и погледите им се срещнаха. Върху лицето му беше изписан ужас — не за него, а за нея. В момента, в който видя очите му, разбра, че това беше грешка. Фатална грешка. Всичко започна да се движи като в забавен кадър. Погледът на Галахад се обърна към Мордред, но беше твърде късно. Мечът на принца си заби дълбоко в тялото на Галахад, точно под гръдната кост. Главата му се отметна назад, мечът падна от ръката му и той се разтресе като парцалена кукла.
— Галахад! — изпищя Теса.
Без да се замисля, тя бутна настрана меча на Оскар. Знаеше единствено, че трябва да се добере до Галахад. Падна до него и сложи главата му в скута си.
— Не! — Търсеше отчаяно пулса на шията му. Нямаше пулс. — Не можеш да ми причиниш това!
Кръвта се процеждаше през туниката му и се събираше в скута й.
— Знаех си, че тя ще го провали.
Думите на Мордред я пронизаха по-дълбоко и от меч. Бог да й е на помощ, той беше прав. Обзе я ужас. Това се случи по нейна вина.
— Милорд, какво ще заповядаш да правим с нея? — попита тихо Оскар.
Тя долови безразличието в гласа на принца.
— Оставете я на благородния й рицар и на вълците. Вече не ме е грижа. Тя вече не ме интересува.
Теса откъсна погледа си от окървавеното тяло на Галахад и се втренчи в Мордред с всичката омраза, която бе събрала в сърцето си. Гласът й отекна като глас на пророчица:
— Ще си платиш затова, Мордред. Мислиш, че си спечелил, но не си! Докато свят светува, името ти ще бъде синоним на злото и предателството. А той… — Тя погледна към неподвижната фигура на Галахад и едва не изхълца. — Той ще бъде герой. И през идните столетия, когато принцове, крале, мъдреци и дори глупаци говорят за благородни и добри дела, те ще говорят за него. Той ще бъде обичан. Винаги. А ти ще бъдеш… — Сякаш изплю думата: — Нищо.
Дори на лунната светлина видя, че Мордред пребледня.
— Проклятията ти не ме плашат. Ти не си нищо друго, освен една обикновена жена, и каквито и качества да притежаваш, които биха му помогнали в търсенето му, сега са безполезни. — Той изсумтя, но в гласа му се долавяше известно безпокойство. — Прав бях. Ти и той си принадлежите. Той виждаше в света и хората само почтеност, справедливост и доброта. Той никога не би нанесъл удар, ако е отвлечено вниманието на противника му. Той беше глупак. Затова сега е мъртъв.