Трябваше да действа бързо, всяка секунда беше от значение. Но какво би могла да направи? Как би могла да докаже нещо такова? Как?
Скъпоценните камъни върху камата на Гуенивир проблеснаха на лунната светлина, сякаш даваха отговор на въпроса й.
Гуенивир ти я даде…
Какво беше животът на една асистентка в сравнение с този на една легенда?
… за късмет.
Така или иначе, те щяха да бъдат заедно.
Когато предложеното не може да е по-велико.
Тя посегна и извади ножа от канията му, сега покрита с кръвта на Галахад. Надигна го по-близо към себе си с една ръка, сграбчи камата с другата и я вдигна към гърдите си, точно под гръдната кост.
— Наистина вярвам — прошепна тя. — Моят живот за твоя.
Стисна очи и съсредоточи волята си, любовта си, върху Галахад. Пое си дълбоко въздух и заби камата в плътта си. Прониза я остра болка, но съзнанието й продължаваше да мисли за Галахад. Усети върху ръката си кръвта, сливаща се с неговата, и въпреки това съсредоточеността й не отслабна.
Вярвам.
Ударите на сърцето й отекваха в ушите й. Кръвта пулсираше във вените й. Или може би чуваше неговото сърце? Усещаше неговата кръв? Душата й се втурна към неговата, животът й се сля с неговия и тя вече не правеше разлика между него и себе си. И духът й се сля с неговия. С радост. Те бяха заедно — в нейния свят или в неговия, или в някой друг, неизвестен досега.
И тогава… Нищо.
Сякаш някой бе изключил централното захранване. Болката й изчезна. Чуваше звуците на нощта и шумоленето на дърветата. Мъртва ли беше? Отвори очи и погледна надолу.
Камата я нямаше. Кръвта бе изчезнала. Нейната кръв и неговата.
Очите му се отвориха. Тя изпищя.
— О, Боже, ти си жив!
Очите й се разшириха и сълзи премрежиха погледа й. Хвърли се върху него, докосвайки го с устни, с ръце, за да се увери, че наистина е жив и истински.
— Теса — прошепна Галахад. — Аз…
— Ти си жив. И аз съм жива. — Тя се задъхваше. — Аз… — Погледна към Мерлин. Страхуваше се, че това е някаква ужасна грешка, страхуваше се, че не е. — Какво, по дяволите, стана тук?
Вълшебникът се усмихна.
— Ти наистина искаше да дадеш живота си за неговия, защото сега наистина вярваш в любовта. Знам, че звучи прекалено просто, но е така. Тя е едно от основните неща в живота, стига смъртните да го разберат.
— Сънувах странен сън… — промълви Галахад.
— Глупости. — Теса изгледа подозрително магьосника. — А сега ми кажи истината.
— Хайде, кажи й. Можеш да го направиш. Вече всичко свърши. Всичко — сопна се Вивиан. — Не трябваше да идвам тук. Ако бях държала устата си затворена, тя никога нямаше да…
— Задръж я затворена сега, скъпа моя.
Мерлин я изгледа настойчиво. Тя изсумтя и изчезна в заслепяваща светлина. Мерлин поклати глава.
— Понякога е доста неприятна. Особено сега. — Мерлин гледа Теса известно време, сякаш се чудеше колко може да й каже Най-накрая въздъхна. — Права си. Въпреки това, което казват поетите, само любовта, дори истинската любов, не е достатъчна, за да върне един човешки живот. Нужно е повече. Някъде в родословието ти, преди много поколения, които не би могла да проследиш, си се докоснала до магията.
Тя изсумтя невярващо.
— Майтапиш се.
— Или по-скоро ти си се майтапила.
— Моля?
— Всъщност това е нещо като да си изгърмиш патроните наведнъж. Разбираш ли, скъпа, неизползваната магия се натрупва като добра инвестиция. И най-накрая може да се използва за нещо голямо, което закрива сметката, както беше и в случая. Докато истински, дълбоко в душата си…
— Вярвам — прошепна тя, погледна към Галахад и гласът й омекна: — Как си, Големи човече?
— Всъщност не съм съвсем сигурен. — Той седна и поклати глава. — Сякаш бях тук, но и ме нямаше. Сякаш летях някъде над теб, наблюдавах и чаках. Сън може би или видение.
Тя се втренчи в него.
— Добре ли си?
Той се усмихна и стана.
— Доста свеж.
— Точно така те искам. — Тя хвана ръката му и той й помогна да се изправи. — Трябва да се махаме оттук. Мордред…
— Трябва да се върна незабавно в Камелот. — Изражението на Галахад беше решително. — Трябва да предупредя краля…
— Кралят ще бъде предупреден — прекъсна го Мерлин.
— Тогава трябва да тръгна след Мордред. Това е мой дълг. — Очите му се присвиха. — И мое желание.
— Не, Галахад. Твоите желания нямат значение, а твоят дълг сега е свързан само с търсенето. Както и съдбата ти.
— Мордред повече няма да ти пречи. Ще бъдете в безопасност под моя защита до края на пътуването ви. — Мерлин сви рамене. — Това е най-малкото, което мога да направя. Не съм очаквал, че ще се стигне дотук. Но се случват и такива неща.