Сидни Шелдън
Вятърните мелници на боговете
На Джорджия
Всички сме жертви, Анселмо. Участта ни зависи от космическото въртене на зара, от прищевките на звездите, от капризния полъх на съдбата, който иде от вятърните мелници на боговете.
Пролог
Иломантси, Финландия
Съвещанието се състоя в уютна, добре отоплена хижа в изолирана гориста местност на около 200 мили от Хелзинки. Членовете на Западния отдел на комитета пристигаха поединично на различни интервали от време. Те идваха от осем страни. Пътуването им беше неофициално и секретно уредено от висш държавен служител във финландския Държавен съвет. В паспортите им не бяха нанесени входни визи. Всеки един от тях бе придружен от въоръжена охрана. След като пристигна и последният гост, вратите на хижата бяха заключени и охраната застана на пост под бръснещия навън януарски вятър.
Мъжете, седящи около голямата правоъгълна маса, заемаха високи постове в правителствата на своите страни. Бяха се срещали и по-рано, при не толкова строга секретност. Вярваха си, понеже нямаха друг избор. Всеки от тях имаше кодово име — една допълнителна предпазна мярка.
Съвещанието продължи почти пет часа. Дискусията беше разгорещена.
Накрая председателстващият реши, че е дошло време за гласуване. Той се изправи и се обърна към мъжа, седящ от дясната му страна:
— Стърд?
— Да.
— Один?
— Да.
— Болдър?
— Действаме много прибързано. Ако ни разкрият, животът ни би…
— Да или не, моля?
— Не…
— Фрейър?
— Да.
— Зигмунд?
— Не. Опасността…
— Тор?
— Да.
— Тир?
— Да.
— Аз гласувам с да. Резолюцията е приета. Ще информирам Шефа за това. На следващото заседание ще ви съобщя кой според него е най-квалифициран и подходящ за изпълнението на тази мисия. Ще напуснем това място на интервали от двадесет минути, спазвайки обичайните мерки за сигурност. Благодаря ви, господа.
Два часа и четиридесет и пет минути по-късно всички присъстващи бяха напуснали хижата. Няколко души от охраната влязоха вътре, заляха всичко с керосин и я подпалиха. Червените пламъци се разгоряха от вятъра.
Когато пожарната „Палокунта“ от Иломантси най-после пристигна на местопроизшествието, от хижата бяха останали само покрити с пепел въглени, които очертаваха контурите й на фона на снега.
Помощникът на главния пожарникар се приближи до въглените, наведе се и ги помириса.
— Керосин — каза той. — Предумишлен пожар.
Главният пожарникар втренчено гледаше останките с озадачен израз на лицето.
— Странно — промърмори той.
— Какво?
— Аз бях на лов в тази гора миналата седмица. Тук нямаше никаква хижа.
Книга първа
1
Вашингтон, САЩ
Стантън Роджърс бе сякаш предопределен да стане президент на Съединените щати. Той бе обаятелен политик и се радваше на всеобщо одобрение. Същевременно имаше и подкрепата на влиятелни приятели. За негово нещастие обаче собственото му либидо попречи на стремителния възход на кариерата му. Или, както казаха във Вашингтон: „Нашият Стантън сам се прецака по пътя към президентското кресло“.
Не че Стантън Роджърс се смяташе за Казанова. Напротив, допреди тази злополучна любовна авантюра той бе образцов съпруг. Богат и с личен чар, Роджърс бе на път да се изкачи до един от най-високите постове в света. Въпреки че бе имал безброй възможности да изневери на съпругата си, той никога не бе и помислял за друга жена.
Но тук имаше и една още по-злъчна ирония на съдбата: Елизабет, съпругата на Стантън Роджърс, бе общителна, красива и интелигентна жена. Интересите на двамата съвпадаха почти напълно. Докато Барбара, жената, в която Роджърс се влюби и за която в крайна сметка се ожени след широко коментирания в пресата развод, бе с пет години по-възрастна от него, имаше по-скоро миловидно, отколкото красиво лице, а двамата сякаш нямаха нищо общо помежду си. Стантън обичаше шумните компании, а Барбара предпочиташе да бъде насаме със съпруга си или да прекарва времето си само сред тесен кръг от хора. Но най-голямата изненада за онези, които познаваха Стантън Роджърс, бяха различията в политическите им пристрастия. Стантън беше либерал, докато Барбара произхождаше от семейство на заклети консерватори.