— Как може да…
— Това би отнело време, но може да се осъществи. Виж, знаеш, че през 1949 г. източноевропейските страни сформираха Съвет за икономическо сътрудничество и взаимопомощ, наречен СИВ, а през 1958 г. другите европейски страни сформираха Европейската икономическа общност — Общия пазар.
— Да, така е.
— Ние имаме Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която включва Съединените щати, някои страни от Западния блок и Югославия. И не забравяй, че страните от Третия свят сформираха Движението на необвързаните страни, което изключва нас — гласът на президента звучеше развълнувано. — Помисли за възможностите. Ако можехме да обединим всички тези икономически общности и да оформим един голям пазар! Боже мой, това би било знаменито! То би означавало реална световна търговия. И би донесло мир.
— Това е една интересна идея, но изисква много време — каза предпазливо Стантън Роджърс.
— Знаеш старата китайска поговорка: „Всяко дълго пътешествие започва с една малка стъпка“.
— Тя е аматьор, Пол.
— Някои от най-добрите ни посланици са били аматьори. Ан Армстронг, бивш посланик във Великобритания, беше педагог, без политически опит. Пърл Места беше назначена в Дания, Клер Бут Люс беше посланик в Италия. Джон Гавин, актьор, беше посланик в Мексико. Една трета от действащите ни посланици са от така наречените аматьори.
— Но ти не знаеш нищо за тази жена.
— Освен че е изключително умна и че сме настроени на една и съща вълна. Искам да проучиш всичко за нея — той взе едно копие от „Външна политика“ и погледна страницата със съдържанието. — Казва се Мери Ашли.
Два дни по-късно президентът и Стантън Роджърс закусваха заедно.
— Събрах информацията, за която ме помоли — той извади един лист от джоба си. — Мери Елизабет Ашли, улица „Олд Милфорд“ 27, Джънкшън Сити, Канзас. Тридесет и пет годишна, омъжена за доктор Едуард Ашли, с две деца: Бет на дванайсет и Тим на десет години. Председателка на Лигата на жените гласоподавателки в Джънкшън Сити. Преподавател по източноевропейска политика в Канзаския щатски университет. Дядо й е роден в Румъния — Роджърс вдигна поглед. — Колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че има смисъл. Тя вероятно знае за Румъния повече, отколкото някои посланици знаят за страните, в които работят.
— Радвам се, че мислиш така, Стан. Бих искал Отделът за сигурност да й направи пълно проучване.
— Ще се погрижа за това.
4
— Не съм съгласен, професор Ашли. — Бари Дилън, най-умният от студентите в политическия семинар на Мери Ашли, се огледа предизвикателно. — Александрос Йонеску е по-лош, отколкото беше Чаушеску.
— Можеш ли да ни дадеш някои факти, които да подкрепят това изявление? — попита Мери Ашли.
В семинара, който се провеждаше в Дикстра Хол на Канзаския щатски университет, имаше дванадесет студенти. Те седяха в полукръг, обърнати към Мери. Списъкът на чакащите да влязат в нейните групи беше по-дълъг, отколкото на всеки друг професор в университета. Тя беше превъзходен преподавател, с приятно чувство за хумор и топлота, които превръщаха срещите с нея в истинско удоволствие. Имаше овално лице, което се променяше от интересно до красиво в зависимост от настроението й. Имаше високите скули на фотомодел и бадемови кафяви очи. Косата й беше тъмна и гъста. Фигурата й караше студентките да й завиждат, а студентите да фантазират. При това не съзнаваше, че е красива.
Бари се питаше дали тя е щастлива със съпруга си. Той с нежелание съсредоточи вниманието си върху разискваните проблеми.
— Когато Йонеску пое управлението на Румъния, той се освободи от поддръжниците на Гроза и установи твърда просъветска позиция. Даже Чаушеску не беше толкова краен.
Друг студент се обади на висок глас:
— Тогава защо президентът Елисън е толкова нетърпелив да установи дипломатически отношения с него?
— Защото иска да го привлече в западната орбита.
— Спомнете си — каза Мери, — че Николае Чаушеску също поддържаше отношения с двата лагера. В коя година започна това?
Думата взе отново Бари:
— През 1960 г., когато Румъния взе страната на Китай в спора между Съветския съюз и Китай, за да демонстрира независимост по международните въпроси.
— Какво ще кажете за настоящите взаимоотношения на Румъния с другите страни от Варшавския договор и специално със Съветския съюз? — попита Мери.