— Но… защо аз? Защо избраха мене?
— Защото имиджът бе много важен — отговори Майк. — Вие бяхте идеалният избор. Интелигентна и с приятна външност, представител на средната американска класа, с две симпатични деца. Липсваха ви само едно симпатично куче и една симпатична котка. Вие именно бяхте имиджът, от който те имаха нужда — посланик с амбиции, госпожа „Америка“ с две весели, приятни деца. Те твърдо бяха решили да ви имат. Когато на пътя им се изпречи съпругът ви, те го убиха и инсценираха катастрофата, за да не се досетите и да не се откажете от предложения ви пост.
— О, Господи! — обзе я невъобразим ужас, докато го слушаше.
— Следващата им стъпка бе да ви направят популярна. Пуснаха в действие връзките си с тъй наречените „стари приятели“ от международната преса и се погрижиха да станете всеобща любимка. Всички се трепеха за вас. Вие бяхте красивата дама, която ще поведе света по пътя на мира.
— А… а сега?
Гласът на Майк прозвуча успокоително:
— Планът им е да убият вас и децата ви по най-сензационен и най-шокиращ начин. Целта е по този начин да отвратят целия свят толкова силно, че да се сложи край на всякакви бъдещи проекти за разведряване.
Мери слушаше, притаила дъх, зашеметена.
— Това е всичко — съвсем накратко, но съвсем точно — каза полковник Маккини тихо. — Майк работи за ЦРУ. След като убиха съпруга ви и Марин Гроза, Майк тръгна по петите на „Патриоти за свобода“. Те си помислиха, че той е на тяхна страна, и му предложиха да се присъедини към тяхната организация. Обсъдихме идеята с президента Елисън и той я одобри. Президентът е в течение на развитието на нещата до най-малките подробности. Най-голямата му грижа бе вие и децата да бъдете добре охранявани. Той не смееше да коментира това, което знаеше, с вас или с когото и да било друг, защото Нед Тилингаст — шефът на ЦРУ, го бе предупредил, че някъде на най-високо ниво изтича информация.
Главата на Мери се замая. Тя се обърна към Майк:
— Но… вие се опитахте да ме убиете!
Той въздъхна:
— Госпожо, аз се опитах да спася живота ви. Опитах всичко, за което се сетих, за да ви накарам да вземете децата и да се приберете в Америка, където ще бъдете в безопасност.
— Но… вие ме отровихте!
— Не смъртоносно. Исках само да ви разболея достатъчно тежко, за да напуснете Румъния. Нашите лекари ви очакваха. Не можех да ви кажа истината, защото щях да проваля цялата операция и ние щяхме да изпуснем единствения си шанс да ги пипнем. Дори сега все още не знаем кой стои начело на тази организация. Той никога не присъства на съвещанията. Единственото нещо, което знаем за него, е, че всички го наричат „Шефа“.
— А Луи?
— Лекарят бе един от тях. Той беше подкрепа на Ейнджъл. Голям специалист по взривни устройства. Уредиха му да го назначат тук, за да бъде по-близо до вас. Инсинуираха и отвличането ви, за да се срещнете с вашия чаровен „ангел — спасител“. — Майк забеляза, че изражението на Мери се промени. — Вие бяхте самотна и уязвима и те разчитаха на това. Не сте първата жена, която се увлича по него.
Мери си спомни нещо. Усмихнатият шофьор. Нито един румънец не е щастлив тук, само чужденците. Не бих понесъл жена ми да остане вдовица.
— И Флориан е с тях, нали? Нарочно е спукал гумата, за да ме накара да изляза от колата — каза тя бавно.
— Ще го хванем.
Все пак имаше нещо, което продължаваше да я притеснява.
— Майк… защо убихте Луи?
— Нямах друг избор. Техният план целеше да убият и вас, и децата ви по най-драматичен начин пред очите на многобройна публика. Луи знаеше, че аз съм член на комитета. Когато откри, че съм този, който се опитва да ви отрови, започна да става доста подозрителен. По̀ друга смърт ви бяха приготвили. Трябваше да го убия, преди да ме предаде.
Мери седеше и слушаше, а едно по едно парчетата мозайка отиваха на местата си. Човекът, в когото се съмняваше, се бе опитал да я отрови, за да я спаси, а мъжът, когото мислеше, че обича, я бе спасил, за да я запази за една по-драматична смърт. Бяха я използвали. Бяха използвали и децата й. Била съм една от овцете на Юда, помисли си Мери. Цялата доброжелателност, която всички демонстрираха пред мен, е била фалшива. Единствено държанието на Стантън Роджърс е било истинско. Или пък да не би…