— Сигурно сте полудели! В какво съм обвинен?
— В държавна измяна, Тор.
Генерал Оливър Брукс — Один, закусваше в клуба си, когато до масата му се приближиха двама агенти на ФБР и го арестуваха.
Тъкмо когато на някаква официална вечеря вдигаха тост за сър Алекс Хайд-Уайт, член на парламента, Фрейър, до него се приближи управителят на клуба.
— Извинете, сър Алекс. Отвън чакат някакви господа, които искат да разговарят с вас.
В Париж в Chambre des Députés de la République Française39 извикаха от подиума един от депутатите — Болдър, и го арестуваха.
В Калкута говорителят на Лок Сабха — Вишну, бе изведен от сградата на парламента, набутан в една кола и откаран в затвора.
В Рим, в една турска баня, бе арестуван членът на Camera dei Deputati40 — Тир.
Чистката продължаваше.
Високопоставени държавни служители в Мексико, Албания и Япония бяха арестувани и пратени в затвора. Задържан беше и един член на Бундестага в Западна Германия, един народен представител в Австрия и заместник-председателят на Президиума на Съветския съюз.
Арестуван беше и президентът на една голяма корабна компания, както и някакъв влиятелен профсъюзен ръководител. Задържани бяха и един евангелист, популярен от проповедите си по телевизията, и някакъв управител на голям петролен картел.
Еди Молц бе убит при опит за бягство.
Пит Конърс се самоуби, докато агентите на ФБР се опитваха да разбият вратата на кабинета му.
Мери и Майк Слейд седяха в „чистата“ стая и приемаха съобщенията, пристигащи от цял свят.
Майк говореше по телефона:
— Врееланд. Член е на южноафриканското правителство. — Той остави слушалката и се обърна към Мери. — Хванали са всички, с изключение на Шефа и Неуса Мунес — Ейнджъл.
— Абсолютно никой ли не знаеше, че Ейнджъл е жена? — недоумяваше Мери.
— Не, никой. Тя ни изигра всички. Ланц я описа пред комитета на „Патриоти за свобода“ като дебела и грозна жена, при това доста загубена.
— Ами Шефа? — попита Мери.
— Абсолютно никой не го е виждал. Даваше заповедите си по телефона. Беше безупречен организатор. Комитетът бе разделен на малки секции, така че никоя група да не знае с какво се занимават останалите.
Ейнджъл, слабо казано, бе бясна. Всъщност тя бе като разярено животно. Сделката се провали, но бе готова да се реваншира.
Обади се на частен номер във Вашингтон и каза с монотонния си безизразен глас:
— Ейнджъл казва да ти предам да не се притисняваш. Станала е някʼва грешка, но той ше я оправи, гусʼине. Сички ше умрат следващия път и…
— Няма да има следващ път — избоботи гласът от другата страна на линията. — Ейнджъл оплеска всичко. Оказа се, че е по-некадърен дори от аматьор.
— Ейнджъл казва…
— Пет пари не давам какво казва Ейнджъл! С него приключих. И стотинка дори няма да получи. Предай на тоя кучи син да стои настрана. Ще си намеря някой друг, който си разбира от работата.
И той затръшна телефона.
Копеле такова! Никой досега не се е отнасял така с Ейнджъл. Гордостта е заложена на карта. Но ще си плати за това. И само как ще си плати!
Директният телефон в „чистата“ стая иззвъня. Мери се обади. Беше Стантън Роджърс.
— Мери! Ти си жива! Децата добре ли са?
— Всички сме добре, Стан.
— Слава богу, че всичко свърши. Разкажи ми какво точно се случи.
— Работа на Ейнджъл. Тя се опита да вдигне резиденцията във въздуха, но…
— Искаш да кажеш „той“?
— Не, не. Ейнджъл е жена. Името й е Неуса Мунес.
Последва дълга пауза, после се чу озадаченият глас на Стантън Роджърс:
— Неуса Мунес? Тая дебела, грозна смотанячка е Ейнджъл?
Ледени тръпки побиха Мери и тя отговори бавно:
— Да, точно така, Стан.
— Мога ли да направя нещо за теб, Мери?
— Не. Тъкмо съм тръгнала при децата. Ще ти се обадя по-късно — каза тя, затвори бързо телефона и застина.
Майк я погледна.
— Какво има?
Тя се обърна към него.
— Хари Ланц е казал как изглежда Неуса Мунес само на някои членове на комитета, така ли?