— Да, точно така.
— Стантън Роджърс току-що я описа.
След като самолетът на Ейнджъл се приземи на летище Дълис, тя отиде в една телефонна кабина и набра директния телефон на Шефа.
Отговори й познатият глас:
— Тук Стантън Роджърс.
След два дни в заседателната зала в посолството се бяха събрали Майк, полковник Маккини и Мери. Проверката за обезвреждане на подслушвателни устройства току-що бе приключила.
— Сега всичко си дойде на мястото — започна Майк. — Очевидно Стантън Роджърс е „Шефа“, но никой от нас не можа да се досети.
— Но защо е искал да ме убие? — попита Мери. — В началото бе против назначаването ми за посланик. Сам ми каза това.
Майк й обясни:
— Всичко се промени, когато осъзна какво символизирате вие и децата ви. След това започна да се бори за вашето назначаване. Точно това ни заблуди. През цялото време стоеше зад вас. Погрижи се да получите най-широка популярност в пресата, правеше всичко възможно да присъствате точно там, където трябва, и да се срещате точно с когото е необходимо.
Мери потрепери.
— Защо се е забъркал с…
— Стантън Роджърс не можа да прости на Пол Елисън, че той самият не стана президент. Чувстваше се измамен. Започна политическата си кариера като либерал, а после се ожени за реакционерка от дясното крило. Тайно подозирам, че жена му просто е променила и неговите възгледи.
— Откриха ли го вече?
— Не, изчезнал е. Но няма да може да се крие дълго.
Два дни по-късно главата на Стантън Роджърс бе намерена в една боклукчийска кофа във Вашингтон. Беше с избодени очи.
31
От Белия дом се обади президентът Пол Елисън.
— Отказвам да приема оставката ви.
— Съжалявам, господин президент, но не мога…
— Мери, знам какво преживяхте, но ви моля да останете на поста си в Румъния.
Знам какво преживяхте. Дали изобщо някой имаше представа за това? Когато пристигна тук, тя бе невероятно наивна, изпълнена с високи идеали и големи надежди. Дойде със съзнанието, че ще представлява символа и духа на своята страна. Трябваше да покаже на света колко чудесни са американците, а през цялото време се е заблуждавала. Всички са я използвали — нейният президент, нейното правителство, всички, които работеха с нея, всички… Тя и децата й са били изложени на смъртна опасност. Мери си мислеше за Едуард и за начина, по който го бяха убили, за Луи, за неговите лъжи и за смъртта му. Мислеше си за опустошението, което бе замислила Ейнджъл.
Вече не съм онази Мери, която бях, когато дойдох тук, мислеше си тя. Тогава бях наивна. Издигнах се по доста труден път, но все пак се издигнах. Успях да постигна някои неща. Измъкнах Хана Мърфи от затвора, уредих сделката за зърно. Спасих живота на сина на Йонеску и осигурих заема за румънците. Помогнах и на някои евреи.
— Ало, чувате ли ме?
— Да, сър. — Тя погледна Майк Слейд, който седеше, облегнат назад, на другия край на масата и я наблюдаваше.
— Вие наистина свършихте изключително добра работа — говореше й президентът. — Всички много се гордеем с вас. Видяхте ли вестниците?
Тя пет пари не даваше за вестниците.
— Вие сте точно човекът, от когото имаме нужда там сега. Вашата работа ще бъде от голяма полза за страната ни.
Президентът чакаше отговора й. Мери мислеше, поставяйки решението си на везните. Станах толкова добър посланик, а тук има още много неща за оправяне.
Най-сетне проговори:
— Господин президент, ако се съглася да остана, ще настоявам страната ни да даде политическо убежище на Корина Соколи.
— Съжалявам, Мери. Вече ви обясних защо не можем да направим това! Ще ядосаме Йонеску и…
— Ще го преживее. Познавам Йонеску, господин президент. Той просто я използва като чип за залог.
Отново последва дълга пауза.
— Как смятате да я измъкнете от Румъния?
— Утре сутринта пристига един товарен военен самолет. Ще я кача на него.
Отново мълчание в слушалката.
— Да, разбирам. Добре. Ще уредя нещата тук. Ако това е всичко…
Мери отново погледна към Майк Слейд.
— Не, сър. Има още нещо. Искам Майк Слейд да остане на работа тук. Имам нужда от него. Двамата сме добър екип.