Пит Конърс имаше три несполучливи брака, разпаднали се поради естеството на работата му, но според него никоя жертва не беше толкова голяма, че да не може да я принесе в полза на родината си.
Сега, по средата на съвещанието, лицето му беше почервеняло от гняв.
— Ако позволим на президента да осъществи своята програма за сплотяване на народите, той ще предаде страната. Трябва да бъде спрян. Не можем да позволим…
— Президентът е встъпил в длъжност едва от няколко дни — прекъсна го Флойд Бейкър. — Ние всички сме тук, за да провеждаме неговата политика и…
— Аз не съм тук, за да предам моята страна на проклетите комунисти, господине. Президентът изобщо не бе споменавал за този свой план преди речта си. Той изненада всички ни. Не ни даде възможност да се противопоставим.
— Вероятно затова не ни е казал — предположи Бейкър.
— За бога, ти си съгласен с него! — Пит Конърс се втренчи в Бейкър.
— Той е мой президент — каза твърдо Бейкър. — Също както и твой.
Нед Тилингаст се обърна към Стантън Роджърс:
— Конърс е прав. Президентът фактически планира да покани Румъния, Албания, България и другите комунистически страни да изпратят шпионите си тук, назначени като културни аташета, шофьори, секретарки и камериерки. Ние харчим милиарди долари, за да пазим тила си, а президентът иска да ги пусне през главния вход.
Генерал Брукс кимна в знак на съгласие.
— И с мен не са се консултирали. Мисля, че президентът би могъл дяволски успешно да разруши тази страна.
— Джентълмени, някои от нас може да не са съгласни с президента, но да не забравяме, че народът гласува за Пол Елисън и му повери ръководството на тази страна — каза Стантън и обходи с поглед мъжете, седнали около масата. — Ние всички сме част от президентския екип и трябва да го следваме и поддържаме по всички възможни начини. — Думите му бяха последвани от неодобрително мълчание.
— Добре тогава. Президентът иска незабавно актуална информация за обстановката в Румъния. Всички данни, които имате.
— Включително и секретните? — попита Пит Конърс.
— Всичко. Какво е положението в Румъния с Александрос Йонеску?
— Йонеску държи здраво юздите — отговори Нед Тилингаст. — След като се отърва от семейството на Чаушеску, всички негови съмишленици бяха избити, изпратени в затвор или на заточение. Откакто е взел властта, той потопи страната в кръв. Народът не одобрява неговата политика.
— Какви са перспективите за революция?
— А, това е доста интересно — каза Тилингаст. — Помня как преди време Марин Гроза за малко не свали правителството на Йонеску.
— След това Гроза едва успя да се измъкне от страната.
— С наша помощ. Имаме информация, че съществува нелегална организация, която иска да го върне обратно. Гроза би бил подходящ за Румъния и ако се върне, това ще бъде добре и за нас. Ще следим внимателно развитието на събитията.
Стантън Роджърс се обърна към държавния секретар:
— Имате ли списъка на кандидатите за поста на посланик в Румъния?
Флойд Бейкър отвори коженото си дипломатическо куфарче, извади някакви листа и подаде едно копие на Роджърс.
— Това са най-добрите ни кандидати. Всичките са квалифицирани дипломати от кариерата. Всеки един от тях е проверен. Няма проблеми по сигурността, няма финансови проблеми, нито компрометиращи тайни.
След като Стантън Роджърс взе списъка, държавният секретар добави:
— Естествено Държавният департамент предпочита дипломат от кариерата пред политик. Някой, който да е подготвен за тази работа. Особено като се има предвид сложната ситуация. Румъния е извънредно важен район. Трябва да се подходи много внимателно.
— Съгласен съм — Стантън Роджърс стана. — Ще обсъдя тези имена с президента и ще ви информирам. Той настоява заемането на този пост да стане колкото се може по-бързо.
Докато другите се готвеха да напуснат, Нед Тилингаст се обърна към Пит Конърс:
— Остани за малко, Пит. Искам да говоря с теб.
Когато останаха сами, Тилингаст каза:
— Изказа се доста остро, Пит.
— Но съм прав — упорстваше Конърс. — Президентът се опитва да продаде страната. И какво трябва да правим ние?
— Да си държим устата затворена.