— Нед, ние сме обучени да откриваме врага и да го убиваме. Ами ако той е сред нас и седи в Овалния кабинет?
— Внимавай, внимавай!
Тилингаст работеше в тайните служби по-дълго от Пит Конърс. Беше работил в Оу Ес Ес на Уайлд Бил Донован, преди то да стане ЦРУ. Той също мразеше онова, което филантропите в Конгреса причиняваха на организацията, която обичаше. Фактически в ЦРУ имаше голямо разцепление — от една страна, това бяха твърдолинейните, а от друга — онези, крито вярваха, че руската мечка може да бъде опитомена. Трябва да се борим за всеки долар, мислеше си Тилингаст. В Москва Комитетът за държавна сигурност — КГБ — тренира по хиляда агенти наведнъж.
Нед беше открил Пит Конърс още в колежа и той стана един от най-добрите му сътрудници. Но през последните няколко години Конърс се беше превърнал в истински каубой — доста независим и твърде нервен на спусъка. Опасен.
— Пит, чувал ли си нещо за нелегална организация, наричаща се „Патриоти за свобода“? — попита Тилингаст.
— Не. Не съм чувал. Кои са те?
— Засега е само слух. Разполагам с мъгляви твърдения. Виж дали можеш да разбереш нещо за тях.
— Добре.
Час по-късно Пит Конърс се обаждаше от уличен телефон в Хейн Пойнт.
— Имам съобщение за Один.
— Тук е Один — каза генерал Оливър Брукс.
По пътя към офиса си в колата Стантън Роджърс отвори плика, съдържащ имената на кандидатите за посланици, и ги прегледа. Списъкът беше много добър. Държавният секретар си беше свършил работата. Всичките кандидати бяха работили в източни и западни европейски страни, а някои от тях имаха допълнително натрупан опит в Далечния изток или Африка. Стантън си помисли, че президентът ще остане доволен.
— Те са истински динозаври — отсече Пол Елисън. Той хвърли листа на бюрото си. — Всеки един от тях.
— Пол — запротестира Стантън, — всички тези хора са опитни дипломати от кариерата.
— И препоръчани от Държавния департамент. Нали помниш как се провалихме в Румъния преди три години? Нашите опитни дипломати от кариерата в Букурещ забъркаха такава каша, че ние се озовахме на сухо. Бюрократите в безупречни костюми ме тревожат. Те всички са твърде предпазливи. Когато говорех за програмата за сближаване на народите, аз вярвах във всяка една дума от нея. Ние трябва да спечелим доверието на една страна, която в момента е много резервирана към нас.
— Но ако назначиш един аматьор там, някой без опит, поемаш голям риск.
— Може би се нуждаем от човек с друг вид опит. Румъния ще бъде нещо като пробен камък, Стан. Проверочен изпит за цялата ми програма, ако може така да се каже — той се поколеба. — Не се заблуждавам. Доверието към мен ще зависи от успеха на мисията в Румъния. Знам, че има много влиятелни хора, които не искат да успея. Ако този план се провали, ще получа силен удар под кръста. Ще трябва да забравя за България, Албания, Чехословакия и останалите страни зад желязната завеса.
— Мога да проуча някои политически дипломати, които…
Президентът поклати глава:
— Това е същото. Искам някой с напълно нов подход. Някой, който ще може да стопи леда. Пълна противоположност на представите им за „ужасния“ американец.
Стантън Роджърс гледаше президента озадачено:
— Пол, струва ми се, че вече имаш някого предвид. Така ли е?
Елисън взе една пура от кутията на бюрото си и я запали.
— Всъщност — каза той бавно — мисля, че имам.
— Кой е той?
— Тя. Видя ли статията в последния брой на „Външна политика“, озаглавена „Разведряване, сега“?
— Да.
— Какво мислиш за нея?
— Мисля, че е интересна. Авторката се надява, че е възможно да привлечем комунистическите страни към нашата система, като им предложим икономическа помощ… — Той спря. — Много приличаше на твоята встъпителна реч.
— С тази разлика, че е написана шест месеца по-рано. Тя е публикувала блестящи статии в „Коментар“ и „Пъблик Афеърс“. Миналата година четох една нейна книга, посветена на източноевропейската политика, и трябва да призная, че ми помогна да утвърдя някои от моите идеи.
— Добре. Значи тя споделя твоите теории. Това не е причина да й предлагаш толкова важен пост…
— Стан, тя отива по-далеч от моята теория. Очертава подробен план, който е удивителен. Тя предлага четирите основни световни икономически общности да се комбинират и да се обединят.