— И какво по-точно правиш? — казах тихо.
— Аз… — Известно време Фин задържа погледа си настрани, след това се обърна към мен и стана. — Не искам да се омъжваш за него.
— Фин… — подех аз, но той вдигна ръка и ме спря.
— Не се опитвам да те спра — рече той. — Ти трябва да го направиш. И двамата знаем това. Но не искам да го правиш.
Единственото, което бях искала някога от него, беше да признае чувствата си към мен и той го направи в деня преди сватбата ми. Беше вече твърде късно, не можех да върна нещата назад. Не че някога бях имала реална възможност да го направя.
— Защо ми казваш това? — Очите ми плуваха в сълзи.
— Защото… — Фин пристъпи напред, спирайки се точно пред мен.
Погледна ме и очите му както винаги бяха хипнотизиращи. Протегна ръка и избърса една сълза от бузата ми.
— Защо? — повторих с треперещ глас.
— Защото исках да знаеш — рече той, сякаш сам не разбираше напълно себе си.
Сложи кутийката на тоалетната масичка до мен и ръката му се насочи към кръста ми, притегляйки ме към него. Отдръпнах се от тоалетката, оставяйки се в ръцете му. Дъхът ми беше кратък и учестен, докато се взирах в него.
— Утре ти ще принадлежиш на другиго — рече Фин. — Но тази вечер си с мен.
Устните му се притиснаха до моите, целувайки ме със същата тази невъздържана страст, която познавах и обичах. Обгърнах го с ръце, вкопчвайки се в него. Той ме повдигна във въздуха, все още без да откъсва устни от моите, и ме отнесе до леглото.
Сложи ме да легна и секунди по-късно беше над мен. Обичах да чувствам тялото му до моето и тежестта му, която ме притискаше. Наболата му брада драскаше кожата ми, докато покриваше лицето и шията ми с целувки.
Ръцете му тръгнаха към презрамките на роклята ми, дърпайки ги надолу, и изведнъж осъзнах колко далеч можем да стигнем тази вечер. Фин винаги се възпираше, когато нещата станеха твърде разгорещени, но сега ръцете му обгръщаха гърдите ми, докато ме целуваше.
Започнах да разкопчавам копчетата на ризата му толкова бързо, че едно от тях се скъса и отхвърча. Прокарах ръце по гърдите му, наслаждавайки се на гладкото очертание на гърдите му и ударите на сърцето му. Той се наведе към мен, целувайки ме отново жадно, и усетих голото му тяло да се притиска до моето.
Кожата му пареше, устата му търсеше моята и ръката му ме беше обгърнала, държейки ме все така здраво.
Докато ме целуваше, сърцето ми преливаше от щастие и с облекчение осъзнах, че първият ми път щеше да бъде с Фин. Но тази мисъл веднага беше помрачена, когато си дадох сметка за нещо друго. Първият ми път щеше да бъде с Фин, но това щеше да бъде и последният ми път с него.
Аз въпреки това трябваше да се омъжа за Тове утре. И дори да не го направех, никога не можех да бъда с Фин. Нямаше и най-малък шанс. Имах кралство, за което трябваше да мисля. Над нас беше надвиснала война. Хората страдаха и умираха. Не можех да захвърля всичко заради едно увлечение.
Дори да останех с Фин тази нощ, това нямаше да означава нищо.
— Какво има? — попита Фин, забелязвайки промяната у мен.
— Не мога — прошепнах аз. — Съжалявам, но не мога да го направя.
— Права си. Съжалявам. — Фин изглеждаше засрамен и се отдръпна от мен. — Не знам какво си въобразявах. — Той се изправи и си закопча бързо копчетата.
— Не, Фин. — Надигнах се в леглото и оправих роклята си. — Не е нужно да съжаляваш, но… не мога да правя повече това.
— Разбирам. — Той приглади косата си и извърна поглед.
— Не, Фин, искам да кажа… — Преглътнах с усилие и въздъхнах с тръпнещ дъх. — Не мога да те обичам вече.
Той вдигна глава към мен, в очите му имаше болка и учудване, но не каза нищо. Просто стоеше там неподвижно.
— Ти каза, че утре ще принадлежа на друг, но тази нощ ще бъда твоя. Това обаче не е редно, Фин. — Сълзите потекоха по бузите ми и побързах да ги избърша. — Аз не принадлежа на никого и не е нужно просто да вземаш само част от мен, когато можеш. Знам, че никога не си имал такива намерения — продължих аз. — Никой от нас не е искал това. Бяхме заедно, когато можехме. Тайни мигове и откраднати целувки. Приемам това. И не те обвинявам за нищо, но… повече не мога така.
— Аз не… — Гласът му заглъхна. — Аз не съм искал това от теб. Искам да кажа, това, което имахме между нас. Ти заслужаваш повече, отколкото някога бих могъл да ти дам. Дори ако ми бъде позволено да те обичам.
— Опитвам се да променя нещата — казах. — И признавам, че в това отношение постъпвах егоистично. Исках да отменя сегашните закони, за да имаме шанса един ден да бъдем заедно. Но… не знам дали ще успея. И дори и да успея, утре се омъжвам за друг. Той е добър човек и аз няма да му причиня това.