— Не бих очаквал нищо по-малко от теб, принцесо — каза Фин тихо. — Съжалявам, че те обезпокоих. — Той тръгна към вратата и се спря там за момент, но не се обърна към мен. — Желая ти всичко най-добро по случай сватбата ти. И се надявам двамата с него да бъдете щастливи.
След като Фин си отиде, се опитах да не плача. Уила щеше да бъде много разочарована от мен, ако утре се появях със зачервено и подпухнало лице. Тръгнах към дрешника, едва сдържайки сълзите си, докато събличах роклята си, за да си сложа пижама. Връщайки се в леглото, забелязах малката кутийка на тоалетната масичка — подаръка от Фин.
Бавно я отворих. Това беше сребърна халка с рождения ми камък, гранат, в центъра на сърце. И по някаква причина видът му ме сломи. Легнах на леглото си и се разридах.
6
Олтар
Пожелах Мат да ме изпрати до олтара. Той беше най-близкото до истински родител, което бях имала през целия си живот, но това щеше да породи бурно негодувание сред повечето официални лица в Трил.
Но тъй или иначе, марксина Лаурент и останалите трилове не можеха да определят кого ще допусна в будоара си. Дънкан стоеше цяла сутрин пред стаята ми, натоварен със задачата да отпраща всички, с изключение на Уила и Мат. Останалите щяха да ме видят чак в балната зала, където бащата на Уила, Гарет, щеше да ме предаде на моя жених.
Бях готова от часове. След случилото се с Фин не можах да спя добре и слънцето още не беше изгряло, когато станах и започнах да се приготвям. Уила бе дошла рано, за да ми помогне, но аз се бях научила как да се справям с прическата и грима си сама. Тя само ми помогна да закопчая сватбената си рокля и се опита да ме успокои, но това беше всичко, от което се нуждаех.
— Толкова си бледа — каза Уила почти тъжно. — Бяла си почти колкото сватбената си рокля.
Тя седна до мен на леглото. Дългият сатенен шлейф на роклята ми падаше около нас и Уила непрекъснато го наместваше, за да се увери, че няма да се намачка или изцапа. Нейната рокля също беше красива, защото сама си я беше избрала. Беше с цвета на тъмен изумруд с черни украси.
— Престани да се суетиш около нея — рече Мат, когато Уила за пореден път понечи да приглади роклята ми. Той крачеше из стаята, занимавайки се с копчетата на ръкавелите си и подръпвайки яката на ризата си.
— Не се суетя. — Уила го погледна сърдито, но остави роклята ми. — Това е денят на нейната сватба. Искам тя да изглежда съвършено.
— Така само я изнервяш. — Мат махна с ръка към мен, обръщайки внимание на безучастния начин, по който се взирах в празното пространство.
— Ако някой я изнервя, това си ти — отвърна тя. — Не престана да крачиш из стаята цялата сутрин.
— Съжалявам. — Мат спря на едно място, макар това да не го накара да изглежда по-спокоен. — Моята малка сестра се омъжва. И това се случва много по-скоро, отколкото съм очаквал. — Той прокара пръсти през късата си руса коса и въздъхна. — Не е нужно да правиш това, Уенди. Знаеш го, нали? Ако не искаш да се омъжиш за него, не си длъжна да го правиш. Искам да кажа, че не трябва да го правиш. Твърде си млада, за да вземаш толкова важно решение за живота си.
— Мат, тя знае това — рече Уила. — Повтаряш й го по хиляда пъти на ден.
— Съжалявам — повтори Мат.
— Принцесо? — Дънкан предпазливо надникна през вратата. — Помоли ме да те взема в един без петнайсет и сега е един без петнайсет.
— Благодаря ти, Дънкан.
— Е? — Уила ме погледна усмихната. — Готова ли си?
— Мисля, че ще повърна — отговорих й искрено.
— Няма да повърнеш. Това са само нерви, ще се оправиш — рече Уила.
— Може би не са само нерви — намеси се Мат. — Може би тя просто не иска това.
— Мат! — тросна му се Уила и се извърна към мен. Кафявите й очи бяха угрижени. — Уенди, искаш ли го?
— Да — казах решително, кимвайки веднъж. — Искам го.
— Добре. — Тя стана, усмихната, и протегна ръка към мен. — Тогава да вървим да те омъжим.
Хванах ръката й и тя я стисна окуражително, когато се изправих. Дънкан ни чакаше до вратата и когато тръгнах по коридора, той подхвана шлейфа ми, за да не се влачи по земята.
— Чакай — рече Мат. — Това е последният удобен момент, а аз исках да поговоря с теб, преди той да дойде… Исках просто да ти кажа… — Мат се засуети за кратко, подръпвайки ръкава си. — Всъщност има много неща, които исках да ти кажа. Гледах те как растеш, Уенди. Беше много немирно хлапе. — Той се засмя нервно и аз се усмихнах. — Ти разцъфтя пред очите ми — продължи Мат. — Стана толкова силна, умна, състрадателна и красива жена. Не бих могъл да бъда по-горд с теб.