Орен понечи да си тръгне, но след това се спря.
— И още нещо, принцесо — каза той, извърнат наполовина. — Предполагам, че един мой боклук се е озовал при теб наскоро. Той е голяма напаст, но си е мой и си го искам обратно.
— Нямам никаква представа за какво говориш — отговорих аз, знаейки, че никога няма да му предам Локи. Бях видяла какво му беше сторил и нямаше да допусна това да се случи отново.
— Ако все пак се появи, изпрати ми го обратно — рече Орен, без да издава по никакъв начин дали ми вярва, или не.
— Разбира се — излъгах аз.
Орен се обърна и се отправи към вратата, без дори да изчака Сара. Тя ми се усмихна срамежливо, преди да го последва. Телохранителите му най-накрая се изправиха и се завтекоха след него. Чух го да казва нещо в последния момент, преди да излязат, но не го разбрах.
— Съжалявам за прекъсването — казах с изненадващо овладян глас и се усмихнах на гостите с възможно най-лъчезарната си усмивка. — Но след като всичко това свърши, мисля, че трябва да продължим със сватбата. — Обърнах се към Тове, все така усмихната. — В случай, че все още ме искаш.
— Разбира се — отвърна той на усмивката ми. Сетне ми подаде ръка и аз я поех. Докато вървяхме по пътеката, оркестърът поде отново „Лунната соната“. — Как се чувстваш? — попита Тове тихо, докато се качвахме към олтара.
— Добре — прошепнах. — Да се оженя вече не ми изглежда толкова страшно.
Спряхме се пред маркиз Бейн и аз погледнах за миг назад през рамо. Дънкан стоеше до вратата и произнасяше беззвучно думите, които трябваше да изрека. Аз му се усмихнах с благодарност и се обърнах отново към маркиза.
— Да се заемем ли вече с обетите? — попита маркиз Бейн. — Принцесо, маркизе, застанете с лице един към друг.
Обърнах се към Тове, слагайки изкуствена усмивка на лицето си, за да скрия вълнението си. След няколко прости думи и размяна на пръстени, аз се заклех да го взема за мой съпруг, докато смъртта ни раздели. Скрепихме това с бърза целувка и гостите избухнаха в ръкопляскания.
7
Интерлюдия
За щастие, между бракосъчетанието и приема имаше кратка интерлюдия, докато столовете бъдат махнати и бъдат подготвени масите и дансингът. Не бях сигурна къде младоженките трябваше да прекарат това време, но лично аз го прекарах в най-близката тоалетна с Уила.
Плиснах студена вода върху лицето си и това малко ме поосвежи, но докара Уила до полуда. Подсуших лицето си с хартиена кърпа и щом се почувствах по-добре, тя трескаво започна отново да ме гримира.
Излязохме от тоалетната тъкмо навреме, за да се появим с Тове тържествено в залата като съпруг и съпруга. Когато влязохме, Гарет стана, представи ни като принц Тове и принцеса Уенди Кронер и всички отново заръкопляскаха.
Не знам как го бяха постигнали за толкова кратко време, но балната зала изглеждаше изумително. Ако бях момиче, което е виждало в мечтите си сватба от приказките, щях да си представя нещата именно така. Полилеите, които бяха запалени по време на церемонията, сега бяха изгасени и в залата блещукаха само малки вълшебни светлини, пръснати навсякъде. На масите горяха свещи и из цялата зала се носеше уханието на лилии.
Под погледите на всички Тове и аз открихме танците с песента „Най-накрая“ на Ета Джеймс1. Той беше голям фен на Ета Джеймс и изборът беше негов. Танцувахме добре благодарение на безбройните уроци, които Уила ни беше накарала да вземем, за да е сигурна, че всичко ще бъде съвършено, но не се носехме из залата, сякаш всичко беше магия.
Когато танцът свърши, оркестърът отново засвири, този път нещо от Бах. Щях да се радвам да танцувам с Тове през цялата вечер, но веднага след края на песента всички се събраха на дансинга. От този момент нататък щеше да се наложи да танцувам с всеки, който пожелаеше.
Гарет открадна първия танц с мен, а Аурора танцува с Тове. Майка ми вероятно нямаше да танцува с него, но все още беше на приема. И предполагах, че щеше да остане тук през цялата нощ, каквото и да й струваше това. След коментара, който беше направил Орен, тя трябваше да докаже, че все още има сили да бъде кралица, дори да не беше така.
Дори и Уила танцува с мен веднъж, което беше много мило. Тя ме разсмя и на сърцето ми стана много по-леко. Носех цялото напрежение върху раменете си и знаех, че към края на вечерта болката щеше да бъде влудяваща.
По едно време, докато танцувах с един маркиз, зърнах Мат, Рис, Рианон и Дънкан на една маса в дъното. Ужасно ми се искаше да се махна от дансинга и да отида да си побъбря с тях, но ако го направех, това щеше да означава, че трябва да започна да обикалям от маса на маса, за да разговарям с гостите. А това беше единственото нещо, което желаех още по-малко от танците.