Бях подразнена и изненадана от това, колко много хора се възползваха от възможността да разговарят с мен за разни закони, които искаха да бъдат прокарани, за семейството, в което се надяваха да бъде настанено детето им, или просто да се оплакват от данъците. Макар целият ми живот да беше под знака на политиката, щеше да бъде хубаво, ако имаше няколко танца, при които това не е така.
Канцлерът, разбира се, също танцува с мен и аз направих всичко възможно да стоя на една ръка разстояние от него, но той продължи да се опитва да ме притиска до себе си. И без това беше трудно да бъда далече от потното му тяло, защото коремът му беше изключително закръглен.
— Изглеждате много, много красива тази вечер, принцесо — каза канцлерът и аз потръпнах от отвращение, когато срещнах жадния му поглед.
— Благодаря ви. — Усмихнах се принудено.
— Но много ми се иска да бяхте приели моето предложение. — Той облиза устните си, които и без това бяха влажни от потта. — Спомняте ли си? Последният път, когато танцувахме заедно, аз ви предложих двамата с вас…
— Извинете ме — рече Тове, появявайки се до мен. — Бих искал да танцувам със съпругата си, ако нямате нищо против.
— Благодаря ти — казах, когато Тове улови ръката ми.
— Не танцувай повече с него — подхвърли той с раздразнение. — Моля те, стой колкото може по-далече от него.
— С удоволствие — отвърнах и го погледнах с почуда. — Защо?
— Този тип е непоносим. — Тове се намръщи и погледна назад към канцлера, който в този момент вече пъхаше друго парче от сватбената торта в устата си. — Той има най-извратените и перверзни мисли, които някога съм чувал. И те стават особено гръмки, когато е близо до теб. Отвратителните неща, които би направил с теб… — В този момент Тове неволно потръпна.
— Какво? — попитах аз. — Откъде знаеш? Не знаех, че можеш да четеш мисли!
— Не мога — отвърна Тове. — Чувам само когато хората проектират емоциите си, а той го прави, когато е развълнуван. Най-лошото е, че по цял ден премествам разни неща, за да отслабя способностите си. Така не чувам почти нищо. Но него го чувам високо и ясно.
— Толкова ли е лош? — попитах аз, чувствайки се ужасно, че бях позволила на канцлера да ме докосне.
— Отвратителен е — кимна Тове. — Веднага щом можем, трябва да се освободим от него. И ако е възможно, да избавим Фьоренинг от него. Мястото му е далече от тук.
— Да, определено — съгласих се аз. — Вече съм мислила как да се отървем от него.
— Добре — рече Тове и ми се усмихна. — Значи, ще работим заедно в тази посока.
Изведнъж тълпата беше обхваната от смут и аз се обърнах да видя каква е причината. И тогава го видях да върви между масите, без да обръща внимание на погледите, които зяпаха.
Локи се беше осмелил да напусне крилото на слугите, където се криеше. Откакто му бях дала убежище, той вече не беше под охрана и можеше да ходи, където си иска, но не бях го канила и на сватбата си.
Докато Тове и аз танцувахме, не свалих поглед от Локи. Той вървеше покрай дансинга към бюфета, но през цялото време ме наблюдаваше, напомняйки ми животно, което дебне плячката си. Взе си чаша шампанско от масата и дори докато го пиеше, очите му не се откъсваха от мен.
Друг маркиз пожела да танцува с мен и почти не забелязах кога той зае мястото на Тове. Опитах се да разменя няколко думи с новия си партньор, но в начина, по който ме гледаше Локи, имаше нещо обсебващо, от което не успявах да се отърся.
Песента, която вървеше в момента, беше нещо съвременно. Това вероятно беше дело на Уила, която още преди сватбата настояваше, че всичко ще бъде много скучно, ако оркестърът свири само класическа музика.
Мърморенето утихна и хората се върнаха към танците и разговорите си. Локи отпи още веднъж от шампанското си, сетне остави чашата и тръгна през дансинга. Всички се отдръпваха от пътя му, но не бях сигурна дали го правят от страх, или от почтителност.
Целият беше в черно, дори ризата му. Не бях сигурна къде беше намерил тези дрехи, но изглеждаше много шик.
— Може ли да получа този танц? — попита Локи партньора ми, но очите му бяха приковани върху мен.
— Ъъ… не знам дали би трябвало — засуети се маркизът, но аз вече бях взела решение.
— Не, всичко е наред — казах.
Маркизът отстъпи неуверено назад и Локи пое ръката ми. Когато сложи своята на кръста ми, по целия ми гръб пробяга тръпка, но се опитах да го скрия и отпуснах длан върху рамото му.