— Знаеш, че не си поканен тук — рекох, но той само се подсмихна самодоволно, докато танцуваше.
— Тогава ме изгони.
— Бих могла да го направя. — Вдигнах предизвикателно глава, но това само го накара да се засмее.
— О, това празненство ще бъде толкова скучно без мен — рече Локи.
— Значи, не знаеш какво се случи по време на обреда? — попитах аз. — Орен дойде да ми пожелае щастлив брачен живот.
— Чух един от стражите да говори за това — каза Локи и карамелените му очи станаха сериозни. — Научих, че си се справила добре и си защитила правата си.
— Във всеки случай се опитах — свих аз рамене. — Той търсеше теб.
— Нима? — попита Локи и аз кимнах. — Ще ме предадеш ли?
— Още не съм решила — пошегувах се аз и той отново се усмихна, при което мимолетната сянка на сериозност изчезна от лицето му. — И откъде взе този костюм?
— Няма да повярваш, но ми го даде твоята красива приятелка Уила — рече Локи. — Снощи ми донесе цяла купчина дрехи. Когато я попитах защо е толкова великодушна, тя ми каза, че се страхувала да не избягам гол.
— Това не ми звучи много в твой стил — усмихнах се аз. — Но защо си се облякъл целият в черно? Не знаеше ли, че отиваш на сватба?
— Точно обратното — отвърна той, опитвайки се да изглежда нещастен. — В черно съм именно защото съм на твоята сватба.
— О, искаш да кажеш, защото е твърде късно? — попитах аз.
— Не, принцесо, никога не е твърде късно. — Гласът му беше шеговит, но очите му изглеждаха сериозни.
— Може ли да танцувам с принцесата? — попита кумът.
— Не, не можеш — отсече Локи. Понечих да се отдръпна от него, но той ме притисна по-силно до себе си.
— Локи! — възкликнах аз, отваряйки широко очи от изненада.
— Все още танцувам с нея — каза Локи, извръщайки се към него. — Ще танцуваш с нея след мен.
— Локи! — повторих аз, но двамата с него вече бяхме далече от кума. — Не можеш да правиш това.
— Току-що го направих — ухили се той. — О, принцесо, не изглеждай толкова ужасена. Аз вече съм принцът бунтовник, избягал от твоя враг. Не е възможно да очерня образа си повече.
— Но определено можеш да очерниш моя — изтъкнах аз.
— Никога — каза Локи и сега беше негов ред да изглежда ужасен. — Аз просто им показвам как се танцува.
Той ме грабна и ме понесе по дансинга в широки дъги, при което полите на роклята ми се завъртяха около мен. Беше възхитителен танцьор. Движехме се с изящество и бързина и всички се спираха да ни погледат, но не ме беше грижа. Това беше начинът, по който една принцеса трябваше да танцува на сватбения си ден.
След края на песента започна някаква пиеса от Моцарт и той забави темпото, почти спирайки, но продължи да ме държи в прегръдките си.
— Благодаря ти — казах с усмивка. Чувствах кожата си пламнала от вълнение и бях леко задъхана. — Беше прекрасен танц.
— Няма защо — отвърна той, взирайки се настойчиво в мен. — Толкова си красива.
— Престани — казах, извръщайки глава, и страните ми поруменяха.
— Как можеш да се изчервяваш? — попита Локи, леко усмихнат. — Другите сигурно ти казват, че си красива по хиляда пъти на ден.
— Не е същото.
— Не е същото? — повтори той. — Защо? Защото знаеш, че не са искрени като мен?
В този момент спряхме да танцуваме и нито един от нас не каза нищо повече. Гарет се приближи към нас. Той се усмихваше, но очите му не изглеждаха весели.
— Може ли следващия танц? — попита Гарет.
— Да — рече Локи, отърсвайки се от обзелото го вълнение, след което се ухили широко на Гарет. — Тя е изцяло ваша, добри ми господине. Грижете се за нея.
Той потупа многозначително Гарет по рамото, усмихна ми се бързо и се отправи към бюфета.
— Той безпокоеше ли те? — попита ме Гарет, докато танцувахме.
— Ъъ, не — поклатих аз глава. — Просто… — Гласът ми заглъхна, защото не знаех какво да кажа.
Наблюдавах Локи, докато пресушаваше друга чаша шампанско, след което си тръгна също толкова неочаквано, колкото беше дошъл.
— Сигурна ли си? — попита Гарет.
— Да, всичко е наред — уверих го аз с усмивка. — Да. Има ли някакъв проблем за това, че танцувах с него?
— Не мисля — каза Гарет. — Това си е твоята сватба. Добре е и да се позабавляваш. Би било по-добре да е с младоженеца, но… — Той сви рамене.
— Значи, Елора не ми е бясна? — попитах аз.
— Елора вече няма сили да бъде бясна — рече Гарет почти тъжно. — Не се тревожи за нея. Имаш достатъчно неща, за които да мислиш.
— Благодаря ти — рекох аз.
Погледнах към дансинга. Уила танцуваше отново с Тове и когато срещнах погледа й, на лицето й се изписа укор. Предположих, че причината беше танцът ми с Локи, но Тове не изглеждаше разстроен. Което все пак беше нещо.