Мушнах се бързо под планината от завивки. Леглото беше огромно и затова, дори след като Тове легна, между нас остана много място. Изчаках го да се намести, след това се пресегнах и изгасих нощната лампа, при което стаята потъна в мрак.
— Това проблем ли е? — попита Тове.
— Кое?
— Че не те обичам?
— Ами, не — отговорих аз предпазливо. — Мисля, че не е.
— Не бях сигурен дали трябва да ти го кажа. Не исках да нараня чувствата ти, но реших, че трябва да знаеш. — Той се размърда леко в леглото.
— Всичко е наред. Радвам се, че ми каза. — Замълчах за момент. — И аз не те обичам.
— И това, надявам се, също не е проблем?
— Така мисля.
— Беше хубава сватба — смени Тове темата. — С изключение на онзи момент, когато се появи баща ти.
— Да, наистина беше хубаво — съгласих се аз. — Уила и Аурора свършиха чудесна работа.
— Така е.
Денят беше изтощителен, а и не бях спала много предишната нощ. Затова не мина много време, когато сънят ме обори. Заспах на първата си брачна нощ все така „девица“.
Събудих се от рязкото отваряне на вратите и почти подскочих в леглото. Тове изпъшка от болка до мен, защото отново му бях нанесла онзи неволен мисловен удар, както правех, когато се събуждах уплашена.
— Добро утро, добро утро, добро утро! — изчурулика радостно Локи, вкарвайки в стаята масичка на колела, отрупана със сребърни похлупаци.
— Какво правиш? — попитах аз, примигвайки срещу него. Той дръпна нагоре транспарантите. Бях ужасно уморена и доста ядосана.
— Помислих си, че двете влюбени птички биха искали закуска — рече Локи. — Затова накарах главния готвач да ви забърка нещо фантастично. — Оставяйки масичката в средата на стаята, той погледна към нас. — Но като гледам, вие сте спали доста далече един от друг за младоженци.
— О, боже мой — простенах аз и дръпнах завивките над главата си.
— Знаеш ли, мисля, че си глупак — каза Тове, ставайки от леглото. — Но умирам от глад и затова в случая ще си затворя очите. Този път.
— Глупак? — Локи се престори на обиден. — Аз просто се тревожа за здравето ви. Ако телата ви не са свикнали на свръхусилие като от целонощно правене на любов, може да залинеете поради липса на протеин. Просто съм загрижен за вас.
— Да, ние и двамата не се съмняваме, че това е причината да си тук — каза Тове саркастично и пое чашата с портокалов сок, която Локи му наля.
— А ти, принцесо? — Локи вдигна поглед към мен, докато наливаше друга чаша.
— Не съм гладна — въздъхнах аз, надигайки се в леглото.
— О, нима? — Локи повдигна въпросително вежди. — Означава ли това, че миналата нощ…
— Това означава, че миналата нощ не е твоя работа — срязах го аз.
Станах и тръгнах, накуцвайки, към един сатенен пеньоар на Елора, който беше метнат на близък стол. Краката и глезените ме боляха от всичките тези танци от миналата нощ.
— Не е нужно да се криеш заради мен — каза Локи, докато си обличах пеньоара. — Нямаш нещо, което да не съм виждал.
— О, има много неща, които не си виждал — отвърнах аз, дооправяйки пеньоара.
— Трябва да се жениш по-често — закачи ме Локи. — Това те прави много пламенна.
Завъртях очи нагоре и тръгнах към масичката. Локи я беше отрупал с блюда, включително и с вазичка цветя в средата, и беше вдигнал сводестите похлупаци от богатата закуска. Седнах срещу Тове и в този момент забелязах, че Локи беше дръпнал трети стол за себе си.
— Какво правиш? — попитах аз.
— Е, реших, че щом съм си направил труда да приготвя всичко това, мога и да хапна. — Локи седна и ми подаде чаша, пълна с някаква портокалова течност. — Приготвих мимоза2.
— Благодаря — казах и размених поглед с Тове, за да видя дали има нещо против Локи да остане.
— Той е глупак — промърмори Тове с пълна уста и сви рамене. — Но не ме е грижа.
Казано съвсем честно, мисля, че и двамата предпочитахме Локи да остане. Той беше като буфер между нас, който ни спестяваше необходимостта да водим неловки разговори на сутринта след брачната нощ.
— Е, как спахте миналата нощ? — попита Локи, отпивайки от мимозата си.
В този момент на вратата на спалнята настойчиво се почука и тя се отвори, преди да успея да отговоря. Фин влезе вътре и почувствах, че ми прималява. Той беше последният човек, когото очаквах да видя. Дори не знаех, че е още тук. След по-миналата нощ си мислех, че е заминал, особено след като не се появи на сватбата.