— Не знам. — Тя поклати глава и когато стигнахме дъното на стълбите, се спрях да я погледна.
— Виж, Уила, имам нужда да бъдеш до мен — казах. — След малко ще вляза в зала, пълна с хора, които ме смятат за глупачка или най-малкото за тежест. Хората в Ослина са в беда, нашите хора. Нямам време да се карам с тези тук и те освен това те харесват. Имам нужда от помощта ти. Разбираш ли?
— Разбира се. — Уила се усмихна нервно. — Ще ти помогна с всичко, каквото мога.
Дори преди още да стигнем Военната зала, ги чух да се препират. Имаше твърде много гласове, за да разбера за какво се карат, но очевидно всички бяха разтревожени.
— Просто трябва да се успокоим! — викаше Фин, за да бъде чут, когато Уила, Дънкан и аз пристигнахме. Фин стоеше пред събралата се тълпа, но никой не му обръщаше внимание.
Тове се беше облегнал на катедрата, наблюдавайки множеството. Канцлерът, с червено като цвекло лице, крещеше толкова силно към бедния маркиз Бейн, че от устата му хвърчаха слюнки. Марксина Лаурент беше станала права и викаше нещо на Гарет, който се опитваше да остане невъзмутим, но виждах, че му се иска да я цапне.
— Извинете ме! — казах аз високо, но никой дори не ме забеляза.
— Опитвам се да ги успокоя — каза Фин, поглеждайки към мен виновно. — Но те са като полудели. Смятат, че ние сме следващите.
— Аз ще се погрижа за това — рече Уила.
Тя се качи на катедрата до Тове, придържайки внимателно късата си рокля, пъхна два пръста в устата си и свирна силно. Толкова силно, че Тове даже запуши ушите си.
Всички замълчаха и погледнаха към нея.
— Вашата принцеса е тук и иска да се обърне към вас, за което се нуждае от вниманието ви — каза Уила с усмивка.
Дънкан помогна на Уила да скочи на земята, а аз застанах между нея и Тове.
— Благодаря ти, марксина — казах аз и обходих с поглед разгневената тълпа. — Кой знае най-много за нападението над Ослина?
— Аз — обади се Томас, пристъпвайки напред иззад Аурора Кронер.
— Разкажи ми всичко, което знаеш — наредих аз.
— Вече минахме през това — намеси се марксина Лаурент, преди той да успее да каже нещо. — Не трябва да повтаряме едни и същи неща. Вместо това трябва да планираме атаката си.
— Съжалявам, че ви губя времето, но никой не може да взема никакви решения, преди да разбера какво е станало — казах аз. — Това може да стане много бързо, ако просто оставите Томас да говори.
Лаурент промърмори нещо и извърна глава. Когато се уверих, че съм приключила с нея, се обърнах отново към Томас и му кимнах да продължи.
— В неизвестен час през миналата нощ, витра са нападнали Ослина — каза Томас. — Това е една от най-големите общности на Трил, разположена в Северен Мичиган. Сведенията са противоречиви, но предполагаме, че набегът е започнал около 10,30 вечерта.
— Сигурни ли сме, че са били витра? — попитах аз.
— Да — потвърди Томас. — Кралят не е бил там, но е било получено съобщение от негово име.
— И съобщението гласи? — подканих го аз.
— „Това е само началото“ — каза Томас и през залата мина шепот, но аз вдигнах ръка за тишина.
— Знаем ли колко са били витрийците, участвали в нападението? — попитах аз.
— Трудно е да се каже точна цифра — поклати глава Томас. — Те започнаха да използват таласъми в техните акции и затова предполагаме, че броят на витра като цяло намалява.
— Гадни малки създания — изсумтя презрително маркиза Лаурент при споменаването на таласъмите и неколцина около нея се подсмихнаха.
— Значи, по-голямата част от армията на витра се състои от таласъми? — попита Тове учуден. — Но как е възможно тогава да представляват заплаха. Те са малки и дребни.
— Може да са дребни, но са все пак витра — обясни Томас. — Физически те притежават огромна сила. Изглеждат умствено недоразвити и по-податливи на способностите на трил от манксовете, но не са и много триловете в Ослина, които имат такива способности.
— Това означава, че тези таласъми са причинили големи щети на Ослина? — казах аз.
— Да — потвърди Томас. — Градът е напълно опустошен. Не знаем точно колко са загиналите, но предполагаме, че са най-малко две хиляди, и то при положение, че цялото население е три хиляди души.
Някой ахна от дъното на залата и дори и Уила издаде някакъв звук, но аз не дадох израз на чувствата си. Тук съчувствието би било израз на слабост.