— Сега ли? — Въздъхнах тежко, разбирайки какво ми предстои. — Трябва да отида и да разкажа всичко на Елора.
10
Помощ
Елора прие сдържано новините, както и бях очаквала. Тя вече бе започнала да ми прехвърля управлението на кралството, чиято тежест беше смазваща за мен, макар никога да не го признах пред нея. Исках съвета й, колкото може по-рядко. Трябваше да мога да се справям сама с нещата и повечето пъти тя приемаше решенията ми.
Новината за нападението я разстрои и точно от това се бях страхувала. Искаше да стане от леглото и да тръгне сама срещу Орен, но вълнението й я изтощи толкова много, че нямаше сили дори да се надигне. Беше станала толкова крехка и уязвима, че се боях за нея.
Оставих я на грижите на Гарет и тръгнах да намеря Фин, преди да замине. Може би тайно се страхувах за него за това, че именно той бе оглавил отряда. Нямах право да го спра и знаех това. Но никога не бих го поискала от него, ако можех.
Мисията можеше да се окаже опасна. Не знаех какви са плановете на витра. Не бях предвидила нападението им над нас и очевидно бях подценила решимостта на Орен да ни унищожи. Или по-точно мен.
Макар Фин да бе отсъствал почти месец, домът му на практика беше дворецът. Малкото вещи, които притежаваше, бяха в стаята му в крилото на прислугата. Докато вървях натам, минах покрай стаята на Локи и се зарадвах да видя, че вратата му е затворена. Той се беше вслушал в съвета ми да не се показва много.
Вратата на Фин беше отворена и в този момент той тъкмо приготвяше дрехите си. Не бях сигурна колко щеше да отсъства, но вероятно задачата щеше да отнеме поне няколко дни. Зависеше от това, колко тежко е пострадала Ослина.
— Приготвяш ли се? — попитах аз. Бях се спряла в коридора точно пред вратата му, страхувайки се да пристъпя по-напред.
— Да — Фин погледна назад към мен. След това напъха чифт гащета в брезентовия си сак и дръпна ципа му. — Мисля, че да.
— Добре. — Завъртях халката на пръста си. — Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Нямам голям избор. — Фин взе сака си и се извърна към мен. Лицето му беше безизразно и се почувствах неприятно, че се владее толкова добре. Всъщност аз никога не знаех какво мисли или чувства.
— Разбира се, че имаш избор — казах. — Аз не те заставям да го направиш.
— Знам това. Но те се нуждаят от опитен боец, който няма да допусне глупави грешки. Баща ми трябва да остане тук и затова аз съм логичният избор.
— Аз мога да отида — предложих колебливо. — Би трябвало да го направя. Бих могла да помогна.
— Не. Онова, което казах на съвета, е все още вярно — рече Фин. — Ти трябва да бъдеш тук.
— Всъщност тук не ми остава друго за правене, освен да чакам да се върнеш. — Казаното от мен не ми прозвуча добре и затова сведох поглед.
— Няма да се забавим много — каза Фин. — Вероятно ще върнем част от оцелелите във Фьоренинг и тук те ще намерят подслон.
— Ще се погрижа да има къде да ги настаним — отвърнах аз и в следващия момент се почувствах неловко. Той отиваше на война, а аз щях да оправям легла за оцелелите от Ослина. — Трябва да дойда с теб. Това е нелепо!
— Принцесо, твоето място е тук — каза Фин почти уморено. — Но вече е време да тръгвам. Не искам да ги карам да чакат.
— Да, извинявай. — Отстъпих настрани, за да му направя път да мине. Ръката му докосна моята, но той дори не забеляза това. — Пази се — добавих аз.
— Казваш това, сякаш те е грижа — промърмори той.
— И наистина ме е грижа — отвърнах аз, сякаш се оправдавах за нещо. — Никога не съм твърдяла противното. Не е честно. — Той се спря с гръб към мен.
— Онази нощ ти изясни намеренията си по възможно най-ясния начин.
— Както и ти — казах аз, при което Фин се завъртя рязко към мен. — И направи своя избор. — Той бе избирал дълга си отново и отново и всеки път бе жертвал мен.
— Аз никога не съм имал избор, Уенди! — рече Фин, кипейки от негодувание.
— Винаги си имал. Всеки има избор. И ти направи своя.
— Е, добре, ти също — каза той накрая.
— Така е — съгласих се аз.
Той остана още за кратко загледан в мен и след това тръгна по коридора. Не исках това да е последният ни разговор преди заминаването му. Вътрешно все още се страхувах, че нещо може да се случи с него, но Фин беше от онези, които могат да се грижат за себе си.
Скоро тук щяха да дойдат оцелелите от Ослина и аз трябваше да подготвя двореца за това. Не знаех точно как ще се справя, но Уила и Мат щяха да ми помогнат.
Намерих ги заедно в стаята на Мат, докато Уила се опитваше да му разкаже за случилото се в Ослина, без да го изплаши прекалено много. Всъщност това беше общият за всички ни подход, когато трябваше да съобщим нещо на Мат. Не искахме да го държим напълно в неведение, но той щеше да получи удар, ако разбереше точно срещу какво сме изправени.