— Добре, благодаря ти — казах и той излезе.
— За какво ти е той? — попита Локи тихо.
— Шт! — Изгледах го ядовито, докато оправях ъгълчето на чаршафа.
— Ти просто не пожела да го пуснеш — подсмихна се Локи. — Опитваш се да го предпазиш.
— Не е вярно — излъгах аз.
— Вероятно не се доверяваш на бойните му умения?
— Да, така е — признах аз и взех един парцал за прах и четката за прозорци. — Заеми се с прахосмукачката.
— Но той е твой телохранител. — Локи взе прахосмукачката и ме последва към вратата. — Той трябва да пази теб, а не обратното.
— Не ме интересува как трябва да е. Нещата са такива, каквито са.
— Колко мъдро — обобщи той саркастично, влизайки в следващата стая. Сетне остави прахосмукачката, включи я в контакта, а аз започнах да оправям завивките на леглото.
— Знаеш ли, принцесо, вместо да се занимаваш с това легло, можем да затворим вратата и да се потъркаляме малко в него. — Той повдигна многозначително вежди. — Какво ще кажеш?
Завъртях нагоре очи и включих прахосмукачката, за да заглуша разговора ни.
— Ще приема това като „може би по-късно“! — каза високо Локи, за да надвика прахосмукачката, а аз се заех отново с леглото.
Работихме през целия следобед и към края на деня всички бяхме капнали от умора. И въпреки това се чувствахме добре. Бяхме свършили нещо днес и макар да не бяхме помогнали още на никого в Ослина, това скоро щеше да се случи.
Когато дойде време за вечеря, по някаква причина не бях гладна и се оттеглих в стаята си. Бях изтощена и мислех, че веднага ще заспя, но не можах. Тове дойде скоро, след като си легнах, и не си казахме много. Той просто се мушна в леглото и двамата дълго време останахме будни.
Дори не бях сигурна дали съм заспала, когато Дънкан нахълта в стаята. Той не почука и тъкмо щях да му изкрещя, когато видях как изглежда. Беше по пижама и рошавата му коса подсказваше, че допреди малко е спал, но на лицето му несъмнено се виждаше паника.
— Какво има Дънкан? — попитах, вече ставайки от леглото.
— Фин! — каза задъхано Дънкан. — Били са нападнати на път към Ослина.
11
Поражение
През следващите моменти всичко беше като в мъгла и дори не разбрах как съм стигнала до входния вестибюл, където зърнах Фин. Той беше заобиколен от малка група хора, сред които и Томас, но аз ги разбутах, за да си проправя път до него.
Фин седеше на пода и аз паднах на колене до него. Беше жив, но видът му едва не ме накара да изхлипам. Слепоочието му беше покрито с кръв, а дрехите му бяха в безпорядък. Ръката му висеше под странен ъгъл и ми трябваше известно време, за да разбера, че е счупена.
— Какво стана? — попитах аз и докоснах лицето му с треперещи пръсти, най-вече за да се уверя, че е истински.
— Хванаха ни неподготвени — рече Фин. Той се взираше в нищото и очите му бяха влажни. — Мисля, че се прибираха обратно и ние случайно налетяхме на тях. Смятахме, че ще успеем да се справим с тях, но те бяха твърде силни. — Той преглътна с усилие. — Убиха канцлера.
— О, по дяволите! — чух да казва Тове и когато се обърнах, го видях да стои в пролуката, която бях оставила в тълпата.
— Тове, доведи майка си! — извиках. Тове кимна веднъж и тръгна, а аз се обърнах отново към Фин. — Добре ли си?
— Жив съм — каза той просто.
Фин беше в шок, затова не настоях да ми разкаже какво е станало и предоставих тази възможност на маркиз Бейн. Те били на път към Ослина, когато видели лагера на витра. Начинът, по който Бейн ми описа нещата, много напомняше на приказка от Братя Грим. Таласъмите били наклали огньове, танцували около тях, пеели песни и си разказвали истории как били превзели Ослина.
Канцлерът бил на мнение, че трябвало да се възползват от предимството на изненадата. Можело да сложат точка на този конфликт още там в гората. Фин първоначално бил против, но ако имало наистина шанс да спрат витра, преди да са навредили на други, били длъжни да опитат.
Единствената причина отрядът да оцелее бил фактът, че витра не очаквали атаката, но канцлерът не бил единственият, който загинал. Един маркиз също бил убит, а един от следотърсачите бил много тежко ранен.
Всички изглеждаха съсипани и омаломощени. Когато Аурора дойде да ги лекува, Бейн продължи да повтаря, че е истинско чудо, че някой от тях изобщо е жив. Аурора излекува Фин, но не напълно. Тя нямаше да изразходва енергията си за един следотърсач, каквото и да кажех.