Дънкан и аз помогнахме на Фин да стигне до стаята си, а Тове остана долу, за да се погрижи за настаняването на другите. Налагаше се да измислим нов план, за да помогнем на Ослина, но точно сега не можехме да направим нищо.
— Не е нужно да лежа — настоя Фин, докато двамата с Дънкан му помагахме да седне на леглото. — Добре съм. — Той трепна, когато бутнах неволно ръката му.
— Фин — въздъхнах аз, — не си добре. Трябва да почиваш.
— Не, трябва да измисля как да спрем тези проклети таласъми — рече Фин. — Те рано или късно, ще тръгнат и срещу нас. Трябва да намерим начин да ги победим.
— Ще го направим — казах аз, макар да не бях убедена в думите си. — Но точно сега няма да правим нищо. Можем да отложим всичко до сутринта, за да поспиш малко.
— Уенди! — Той вдигна глава към мен и видях, че очите му горят по-силно от обикновено. — Ти не ги видя. Не знаеш как изглеждат!
— Да, така е — признах аз и тонът му накара стомаха ми да се свие. — Но ти ще ми разкажеш за тях. Утре.
— Позволи ми поне да говоря с Локи! — рече Фин, почти отчаяно.
— Локи? — попитах аз. — Защо искаш да говориш с Локи?
— Той би трябвало да знае как да се справим с тези чудовища — каза Фин. — Не е възможно да нямат някакво слабо място и е логично да очакваме един маркиз от Витра да знае за него.
— Той може би спи…
— Тогава го събуди, Уенди! — извика Фин, накарвайки ме да трепна. — Хората загиват!
— Добре. — Завъртях пръстена около пръста си и отстъпих. — Ако ми обещаеш да лежиш, ще изпратя Локи да говори с теб. Но щом приключите, искам да останеш в леглото до сутринта. Ясно ли е?
— Добре — отвърна Фин, но имах чувството, че даде съгласието си само за да му изпратя Локи.
— Дънкан? — Обърнах се към телохранителя си, който ме чакаше на вратата. — Можеш ли да ми доведеш Локи? Кажи му, че аз го викам.
Останах сама с Фин, давайки му знак да лежи. Той въздъхна, но неохотно се подчини и остана загледан в тавана. Седнах до него на леглото. Ризата му беше разкъсана и кървава и внимателно протегнах длан към една рана на ръката му.
— Недей — каза той твърдо.
— Извинявай. — Отпуснах ръката си. — И съжалявам за случилото се. Трябваше да тръгна с теб.
— Не ставай глупава. Ако беше дошла с мен, просто щеше да си мъртва.
— Аз съм по-силна от теб, Фин.
— Няма да споря с теб — рече той, продължавайки да гледа право нагоре. — Дори не е нужно да седиш тук. Добре съм. Мога да говоря и сам с Локи.
— Не, няма да те оставя сам с него — поклатих аз глава. — Не и когато си толкова слаб.
— Смяташ, че би ме наранил? — попита Фин.
— Не, той знае как да те провокира и не искам това да се случва.
Фин се изсмя презрително. Беше ми неприятно, че отношенията ми с Фин бяха станали толкова обтегнати, но не знаех как да поправя нещата. Дори не бях сигурна дали може да бъдат поправени. Останахме да седим мълчаливо, докато накрая Дънкан се върна с Локи.
— Това изобщо не е каквото си мислех, когато принцесата ме повика посред нощ — въздъхна Локи, спирайки се на вратата на стаята. Светлата му коса беше разрошена и имаше червени бразди от сън по лицето си.
— Благодаря ти, че го доведе — казах аз и се обърнах към Локи. — Дънкан каза ли ти какво се е случило?
— Очевидно не, защото иначе нямаше да съм тук — промърмори Локи.
— Отрядът, който изпратихме за Ослина, е бил нападнат от таласъми — обясних аз. — Някои от нашите са загинали.
— Имате късмет, че не са загинали всички — рече Локи.
— Изгубихме близки приятели — изръмжа Фин и се опита да се надигне, но аз го задържах, слагайки ръка върху гърдите му. — Те се биха, за да защитят хората тук! За да защитят принцесата! Това е нещо, което би трябвало да има значение за теб!
— Не съм казал нищо лошо за загиналите — оправда се Локи и в гласа му прозвуча едновременно извинение и раздразнение. — Таласъмите не може да бъдат победени лесно. И от това, което чух за Ослина, учудващо е, че някой от вас изобщо е оцелял.
— Ние успяхме да ги изненадаме. — Фин се отпусна отново на леглото.
— Това обикновено помага — отбеляза Локи. — Таласъмите може да са силни, но са глупави.
— Как можем да ги победим? — попита Фин.
— Не знам — сви рамене Локи. — Аз самият никога не съм се опитвал да ги победя.
— Би трябвало да знаеш как може да стане — настоя Фин. — Трябва да има начин.
— Може би има — призна Локи. — Но аз не съм правил такъв опит. Дори не съм се бил редом до тях. Кралят обикновено не позволява на таласъмите да напускат района на замъка, защото се страхува, че манксовете ще се досетят какви са, ако ги видят.