— Но защо сега им е позволил? — попита Фин.
— Нали знаеш какъв е той — въздъхна Локи и седна на един стол в ъгъла на стаята. — Кралят е обсебен от идеята за принцесата. И е готов на всичко, за да се добере до нея.
— Как можем да ги спрем? — попита Фин, спирайки тежкия си поглед върху Локи.
— Не знам — отвърна Локи.
— Ами ако това просто не е възможно? — казах аз.
— Ще намерим начин — увери ме Фин, но не погледна към мен.
— Таласъмите не са много умни — добави Локи бързо. — И са безпомощни, ако срещу тях бъдат насочени способности. Всякаква паранормална сила работи два пъти по-добре върху тях, отколкото върху манксовете.
— Какво означава това? — попита Фин.
— Това означава, че внушението на Уенди върху тях ще работи ето така. — Той щракна с пръсти, за да демонстрира. — Точно затова аз бях натоварен с охраната й във Витра. Тя можеше да внуши на таласъмите да направят всичко, каквото пожелае.
— Значи, маркизите и марксините могат да победят таласъмите? — рече Фин. — Но аз не мога?
— Не и в близък бой. — Локи поклати глава.
— Ние няма да използваме нашите маркизи и марксини, за да водим война — заявих аз. — Особено като се има предвид, че един маркиз загина тази нощ заедно с канцлера. Те биха били твърде уплашени за тази цел.
— Можем да ги убедим — настоя Фин. — Ако това е единственият начин да ги спрем, ще трябва да го направят.
— Това не е единственият начин — казах аз, но и Локи, и Фин не ми обърнаха внимание.
— Вашите хора са твърде капризни — подсмихна се Локи. — Не можете да ги убедите да направят каквото и да е.
— Капризни? — изсумтя Фин. — В това би имало някакъв смисъл, ако не го казваше един разглезен принц.
— Не разбирам защо намираш нещо обидно в това — рече Локи, изпъвайки леко гръб на стола. — Виждал съм как хората тук се държат с Уенди, а тя е вашата принцеса. Те са арогантни.
— Те още не я познават — каза Фин. — Ще отнеме време, но времето, което прекарва с витрийски затворници определено няма да й е от полза.
— Аз не съм затворник. — Локи изглеждаше възмутен. — Аз съм тук по собствена воля.
— Това е нещо, което не разбирам. — Фин поклати недоверчиво глава.
— Фин, той ме помоли за убежище и аз му го дадох — намесих се аз.
— Но не разбирам защо си го направила — рече Фин. — Ние воюваме с витра, а ти с готовност му позволяваш да остане тук.
— Може би просто не ти харесва, че тя иска да бъда близо до нея? — попита Локи с дяволита усмивка и Фин го изгледа свирепо.
— Аз не… — започна аз, но се спрях и тръснах глава. — Няма значение защо Локи е тук, защото това вече е факт. И освен това той познава витра, което може да ни бъде от полза.
— Ще кажа всичко каквото знам, но истината е, че не знам толкова много, че да ви помогна, принцесо — рече Локи. — Ако ви трябва информация за политическите машинации в двора на Витра, съм насреща. Но ако знаех как да спра краля, щях да го направя сам.
— Защо? — попита Фин. — Защо би спрял краля?
— Той е негодник. — Локи сведе поглед и подръпна ризата си. — При това голям.
— Но той винаги е бил такъв! — настоя Фин. — Защо дезертира точно сега? Защо дойде тук? Има много други тролски общности и стотици градове, които не са във война с краля?
— Но само Трил има Уенди. — Локи отново се усмихна, но лицето му имаше измъчен вид. — Как бих могъл да подмина този факт?
— Тя е омъжена, ако не знаеш — рече Фин. — Затова би било добра идея да спреш да флиртуваш с нея. Тя просто не се интересува от теб.
— Тя ще реши от кого се интересува — отговори Локи малко рязко. — И защо ми се струва, че самият ти не следваш собствения си съвет?
— Аз съм следотърсач. — Фин се надигна в леглото и този път не се опитах да го спра. Очите му горяха. — Работата ми е да я пазя.
— Не, Дънкан е нейният следотърсач. — Локи посочи Дънкан, който стоеше на вратата, наблюдавайки с широко отворени очи техния сблъсък. — И Уенди е по-силна от вас двамата, взети заедно. Ти не пазиш нея. Ти пазиш себе си, защото в действителност си бившето й нещастно влюбено гадже.
— Мислиш си, че знаеш всичко, но много се лъжеш — изтътна Фин. — Ти си подмолен и манипулативен и ако зависеше от мен, веднага бих те изпратил обратно във Витра.
— Но май не зависи от теб? — Локи наклони подигравателно глава. — Защото ти си просто следотърсач. И не можеш да вземаш никакви решения.
— Но аз мога! — отсякох аз. — И това е краят на този разговор. Фин се нуждае от почивка, а ти не ни помагаш с нищо, Локи.
— Съжалявам — каза Локи и изтри длани в панталона си.