— Защо не се върнеш в стаята си? — обърнах се към него. — Ще дойда след малко да поприказваме.
— Разбира се — кимна той и стана. — Оправяй се, следотърсачо.
Фин промърмори нещо неясно в отговор и Локи и Дънкан излязоха. Искаше ми се да протегна ръка и да докосна Фин, да го утеша по някакъв начин, защото имах чувството, че се нуждае от това. Може би дори аз имах нужда от това. Мисълта, че е бил на косъм от смъртта, ме беше ужасила.
Не можех да позволя и други да загинат в този конфликт. Трябваше да направя нещо.
— Поспи — казах на Фин, защото не можах да измисля нищо друго. Станах, но той протегна ръка и сграбчи китката ми.
— Уенди, аз не му вярвам! — рече Фин, говорейки за Локи.
— Знам. Но аз му вярвам.
— Бъди предпазлива — каза Фин простичко и ме пусна.
Беше минало полунощ и останалата част от замъка беше притихнала. Утре ме чакаха безброй срещи и съвещания, но сега всички бяха в леглата си. Коридорът беше тъмен и виждах само топлата светлина, която струеше от стаята на Локи.
Той не ме чу да се приближавам и се спрях на вратата, наблюдавайки го. Тъкмо оправяше леглото си и когато свърши, задъвка палеца си замислено. Поклати леко глава и отметна леко одеялото, така че леглото да изглежда неоправено. След това му хрумна друго и отново приглади завивката.
— Какво правиш? — попитах аз.
— Нищо! — сепна се той за момент, но после се усмихна и прокара пръсти през косата си. — Нищо. Искаше да поговорим? Защо не влезеш?
— Заради мен ли си оправяше стаята току-що? — попитах аз.
— Е… — Той разроши косата си отново. — Когато ме посещават принцеси, обикновено се опитвам стаята ми да изглежда прилично.
— Разбирам. — Влязох и затворих вратата след себе си, което видимо го зарадва.
— Защо не седнеш? — Локи махна към леглото. — Чувствай се като у дома си.
— Трябва да те помоля за една услуга.
— За теб съм готов на всичко — усмихна се той.
— Искам да ме заведеш до двореца на витра — рекох аз и усмивката му помръкна.
— С изключение на това.
— Чувствам се ужасно да искам това от теб, защото знам какво ти е причинил Орен, но не очаквам да влезеш вътре или нещо подобно — казах бързо. — Не знам как да стигна дотам или как да проникна вътре, но ти можеш да ми кажеш и да ме оставиш на вратата. Никога не бих те изложила на опасност, нито бих рискувала живота ти.
— Но очакваш от мен да рискувам твоя? — усмихна се Локи и поклати глава. — Няма да стане, принцесо.
— Мога да ти гарантирам твоята безопасност — казах. — Веднъж щом бъда там, Орен вече няма да се интересува от теб. Кажи ми как да стигна.
— Уенди, ти не ме слушаш — рече той. — Аз не се страхувам само за себе си. Не мога да ти позволя да го направиш.
— Нищо няма да ми се случи — настоях аз. — Той е мой баща и аз съм достатъчно силна, за да се грижа за себе си.
— Нямаш никаква представа срещу какво се изправяш — засмя се Локи мрачно. — Не, това е съвършено абсурдно. Дори отказвам да разсъждавам над това.
— Локи, чуй ме. Фин едва не загина тази нощ…
— Значи, щом гаджето ти е било ранено, самоубийството се явява единственият изход? — рече Локи.
— Той не ми е гадже — поправих го аз.
— Добре. Бившето ти гадже — каза той. — Това не променя нещата. И колкото и да ми е неприятно да го призная, Фин беше прав. Ние можем да се справим с този проблем. Знам, че не помогнах много днес, но съм сигурен, че ако ми бъде дадено малко повече време, ще измисля нещо.
— Но ние нямаме време, Локи! — Поех си дълбоко дъх и прокарах пръсти през косата си. — Не казвам, че ще се предложа на Орен като залог за мирен договор, но трябва поне да разговарям с него. Трябва да направя нещо, за да отложа войната още малко. Трябва ни повече време, за да сформираме армия. А в този момент той е някъде там и избива хората ни.
— Значи, искаш да те заведа в двореца на витра, за да си поприказваш с краля? — попита Локи. — Докато си там, аз ще чакам отвън, а след като аудиенцията свърши, ти ще излезеш и аз ще те върна обратно. Това ли е планът?
— Не точно, но нещо подобно — отвърнах аз.
— Уенди! — каза Локи, изгубил търпение. — Защо мислиш, че той ще те пусне? Той прави всичко това заради теб! И след като веднъж бъдеш в двореца, защо, за бога, би те пуснал да си отидеш?
— Най-напред той не би могъл да ме спре — отговорих аз. — Аз мога да се защитавам срещу него и таласъмите му, и всичко друго, с каквото разполага. Аз мога сама да водя истинска война и да победя всекиго в кралството. Но ако съм сама, ще мога да се грижа за себе си по-добре.
— Дори това да е вярно, рискът остава твърде голям — каза Локи. — Ако се опиташ да си тръгнеш, той може да те убие. Не просто да те задържи като заложница. По-скоро би направил това, отколкото да допусне да се върнеш тук.