— Искам да запомниш това — каза Локи и гласът му беше нисък и пресипнал.
— Кое?
— Ти искаш да те целуна.
— Не е вярно — излъгах аз.
— Да, така е. И искам да го запомниш.
— Защо?
— Защото така. — Без повече обяснения той се обърна и се отдръпна от мен. — Ако искаш да направиш това, побързай и си облечи нещо. Нали не искаш да се срещнеш с краля по пижама?
12
Рандеву
Локи харесваше алтернативно кънтри и след тръгването ни от Фьоренинг по сателитното радио в кадилака през цялото време звучаха Нийл Янг, Раян Адамс, „Рикаунтърс“ и Боб Дилан. От време на време той пееше с тях по един чаровно фалшив начин.
Беше тъмно и валеше сняг, но изглежда, че това не пречеше на Локи. Колата поднесе на няколко пъти, но той винаги успяваше да се справи със ситуацията. Заех се да се гримирам, докато пътуваме, и Локи се постара да кара малко по-бавно, за да не си бръкна с молива в окото.
Той се пошегува с избора ми на грим и дрехи. Бях облякла дълга, тъмна, виолетова рокля, обсипана с диаманти и съчетана с черна кадифена пелерина. Бях се спряла на нея, защото знаех, че срещата ми с Орен предполагаше правенето на реверанси.
След като ме отвлякоха, Сара не ми позволяваше да се виждам с него, без да съм облечена в рокля. Неговата титла изискваше съответното засвидетелстване на почит и затова се постарах да изглеждам колкото може по-представително.
Всъщност имах късмет, че успях да намеря нещо толкова хубаво за носене. Повечето ми дрехи бяха преместени в спалнята на кралицата, която делях с Тове, но не и всичките. Бях се преоблякла в старата си стая, защото не исках Тове да ме види и да се налага да му обяснявам какво правя.
Когато бях готова, се отправих към стаята на Дънкан. Той се паникьоса, когато му разказах за плановете ми, и знаех, че ще хукне да съобщи на Тове веднага щом тръгна, а дори и преди това. Ето защо му внуших да не го прави преди осем сутринта. По този начин щяхме да стигнем при витра, преди някой да е разбрал за заминаването ми.
Тъй като бях принцеса, имах достъп до всичко. Отидох в гаража и взех ключовете на един черен кадилак. Потеглихме от Фьоренинг, без никой да ни види, с изключение на стража на портата. Използвах внушение и върху него, за да не вдигне всички по тревога, след което бяхме вече на път.
— Можеш да поспиш — каза Локи, докато гледах снега, който падаше около нас. — Аз ще карам дотам.
— Добре, но не ми се спи. — Макар почти да не бях спала миналата нощ, не бях уморена. Нервите ми бяха опънати до скъсване.
— Винаги можем да се върнем — напомни ми той не за първи път.
— Знам.
— Реших, че трябва да ти го предложа — рече Локи с нотки на разочарование. Известно време стоя мълчалив и после отново запя с радиото.
— Твоят баща е бил трил, нали? — попитах аз, прекъсвайки го.
— Баща ми се е родил във Фьоренинг. Но е имал по-близка родствена връзка със змиите, отколкото с трил или витра.
— Говориш метафорично, предполагам? — казах аз. — Баща ти не е бил влечуго в буквалния смисъл на думата.
— Не — засмя се Локи едва-едва. — Не е бил истинска змия.
— Как се е озовал накрая при витра? — попитах. — Заради майка ти ли е заминал?
— Не. — Той поклати глава. — Бил е канцлер във Фьоренинг и е срещнал баща ти, когато Орен дошъл да иска ръката на Елора от родителите й, твоите баба и дядо.
— Не знаех, че баща ти е бил високопоставен служител — казах аз.
— Да, такъв е бил — кимна Локи. — Докато са уреждали брака, баща ми се е срещал често с Орен и е бил впечатлен от жаждата му за власт. Очевадно злите хора се привличат.
— Значи, той е избягал от Фьоренинг, за да се присъедини към витра?
— Не точно — рече той. — Планът по онова време е бил кралствата да се обединят. Орен е възнамерявал да управлява и двете, щом майка ти стане кралица. Това е било още преди тя да се върне във Фьоренинг, но те вече са работели в тази посока. В качеството му на канцлер баща ми е бил изпратен като посланик на Трил във Витра. Така се е запознал с майка ми.
— Ти май каза, че не е заминал заради нея — припомних му аз.
— Не, не е било заради нея. Тя е била средство за постигане на целта му. Оженил се е за нея, за да има причина да замине, а не обратното — обясни Локи.
— Значи, не я е обичал?
— Не, не е можел да я понася — рече Локи. — Тя е била красива. — Той замълча за момент, замислен. — Но не мисля, че се е интересувал от това. Тя е била могъща марксина. Баща ми е искал власт и тя е имала такава.