Ричмън объркано поклати глава, Мардър забеляза това и поясни:
— Миналият месец Сингълтън се справи много добре с журналистите… Имахме отказ за излитане от летище Далас — Форт Уърт. По тази причина тя ще се занимава с всички запитвания, които постъпват от страна на медиите. Ясно? Добре, да започваме. Барбара? — Секретарката раздаде на присъстващите по няколко печатни листа, скрепени с кламери.
— Полет 545 на „Транс Пасифик“ — започна да чете Мардър. — Н-22, номер на фюзелажа 271. Излита от летище Кайтак в Хонконг снощи в 22.00. Без проблеми при излитането, спокоен полет до около 5 часа сутринта. В този час, по думите на пилота, машината е попаднала в силна турбуленция…
В залата се разнесоха възклицания, инженерите започнаха да клатят глави.
— Каква е тая турбуленция… Как е станало?
— Изключително силна турбуленция, предизвикала рязко пропадане на машината — продължи Мардър. — Пилотът е поискал аварийно кацане на летище ЛАКС. Според неокончателните данни на медицинските екипи, трима са мъртви, петдесет и шест — ранени.
— Много лошо — промърмори Дъг Дохърти и очите му зад дебелите очила мрачно примигнаха. — НББТ веднага ще ни скочи на задника!
— Става въпрос за Националния борд по безопасността на транспорта — наведе се към Ричмън Кейси. — Те винаги се намесват когато има смъртен случай.
— Сега няма да стане — дочу я Мардър. — Самолетът е чуждестранен, инцидентът е станал в международното въздушно пространство. В НББТ са затънали до гуша в катастрофата на „Колумбия“ и едва ли им е до нас…
— Турбуленция, значи! — изръмжа Кени Бърн. — Това потвърждава ли се от друг източник?
— Не — отвърна Мардър. — По време на инцидента самолетът е летял на височина 10,200 метра. На същата височина в района е имало и други машини, но никой не е докладвал за метеорологични проблеми.
— Разполагаме ли с метеорологични сводки от сателит? — попита Кейси.
— Ще ги имаме всеки момент.
— А пътниците? Били ли са предупредени от командира? Светнал ли е сигналът за затягане на коланите?
— Пътниците все още не са разпитвани. Но според предварителните данни предупреждение не е имало…
Върху лицето на Ричмън отново се появи объркано изражение. Кейси придърпа жълтия бележник пред себе си и написа: „Не е имало турбуленция“.
— Разпитан ли е пилотът? — обади се Трунг.
— Не — отвърна Мардър. — Екипажът се е прехвърлил на излитаща машина и е напуснал страната.
— Прекрасно! — изръмжа Кени Бърн и захвърли молива си на масата. — По-добре не може да бъде! Значи си имаме работа с бягство от местопроизшествието!
— Нека не бързаме със заключенията — хладно го изгледа Майк Ли. — Според мен екипажът е действал отговорно. Те нямат работа тук, но положително ще трябва да дават обяснения пред хонконгската Комисия по безопасност на полетите. По тази причина са побързали да се приберат у дома.
„Екипажът отсъства“, записа в бележника си Кейси.
— А, хм… Знаем ли кой е командирът на самолета? — срамежливо се обади Рон Смит.
— Знаем — кимна Майк Ли и разлисти бележник с кожена подвързия: — Казва се Джон Чанг, четиридесет и пет годишен, жител на Хонконг, шест хиляди часа във въздуха. Старши пилот на Н-22 в „Транс Пасифик“, човек с голям опит.
— Тъй ли? — язвително проточи Бърн и се приведе напред: — А кога за последен път е била заверена летателната му книжка?
— Преди три месеца.
— Къде?
— Точно тук, на това място — отвърна Майк Ли. — Издържал е теста на полетните симулатори на „Нортън“, бил е изпитван от инструкторите на „Нортън“.
Бърн изсумтя и се облегна назад.
— Знаем ли с каква оценка е издържал изпита? — попита Кейси.
— С отличен — отвърна Ли. — Има я във вашите протоколи.
„Липса на човешка грешка?“, написа в бележника си Кейси.
— Как мислиш, Майк — извърна глава Мардър. — Дали ще можем да поговорим с него? В смисъл, дали ще приеме да отговори на няколко въпроса на нашия представител в Кайтак?
— Убеден съм, че екипажът ще ни сътрудничи — кимна Ли. — Особено ако въпросите са поставени в писмена форма. До десет дни ще имаме отговор.
— Толкова бавно? — изгледа го намръщено Мардър.
— Без интервю с пилотите ще имаме проблеми — обади се Ван Трунг. — Инцидентът е станал един час преди кацане, а автоматичният запис от разговорите в кабината покрива само последните двадесет и пет минути от полета. По тази причина в случая не можем да разчитаме на него.
— Това е вярно. Но разполагаме и със ЗПП.
„Запис на полетните показатели“, написа в бележника си Кейси.