Завъртя се на токове и напусна залата.
БОЙНАТА ЗАЛА
7.27 ч.
— Господи, какъв задник! — кипна Бърн. — Така ли се мотивират войниците? Майната му!
— Винаги си е бил такъв — сви рамене Трунг.
— Как мислиш, дали Хал Едгартън наистина е получил запитване от китайците? — вдигна глава Смит. — Това би било чудесно, ако е вярно!
— Според мен е вярно — отвърна Трунг. — Съдя по нещата, които стават в завода, преди всичко от поръчката на нов комплект инструменти за изработка на крилата, който всеки момент ще пристигне от Атланта… Бас държа, че Хал е получил оферта.
— Получил е възможност да си прикрие задника и нищо повече — отсече Бърн.
— Какво искаш да кажеш?
— Пекин вероятно е отправил запитване. Но поръчка за осем милиарда долара е нещо много голямо, нали? Китайците могат да я възложат на когото си пожелаят, при това в последния момент, както обикновено правят… „Боинг“, „Дъглас“ и „Еърбъс“ не спят, те също ще драпат за тези мангизи… Как ще постъпи Едгартън, ако поръчката отиде при някоя от тях? Ще бъде принуден да признае пред борда на директорите, че е изпуснал сделката на века, нали? След което ще стовари цялата вина върху Мардър… А какво ще направи Мардър?
— Ще прехвърли вината върху нас — отвърна Трунг.
— Точно така. Инцидентът с „Транс Пасифик“ им идва точно навреме. Ако сключат сделка с Пекин, ще бъдат герои.
Но ако сделката се провали…
— Ние ще сме причината — довърши вместо него Трунг.
— Да. Ние ще сме виновни, че компанията е изпуснала поръчка за осем милиарда долара.
— Е, нещата са ясни — рече с въздишка Трунг и се изправи. — Да идем да хвърлим едно око на проклетия самолет…
АДМИНИСТРАТИВНАТА СГРАДА
9.12 ч.
Харолд Едгартън, новоназначеният президент на „Нортън Еъркрафт“, стоеше до прозореца на кабинета си на десетия етаж и гледаше завода, разпрострял се в краката му. Беше едър мъжага, някогашен защитник по американски футбол. Усмихваше се с готовност, но очите му гледаха хладно и изпитателно. Бивш спецалист по маркетинг в „Боинг“, той бе поканен да оглави „Нортън Еъркрафт“ с надеждата за по-добри финансови резултати.
Мардър почука и влезе.
— Каква бъркотия! — навъсено го изгледа Едгартън. — Колко са жертвите?
— Три — кратко отвърна Мардър.
— Исусе! — поклати глава Едгартън. — Точно сега ли трябваше да се случи това! Уведоми ли комисията по разследването за преговорите с китайците? Каза ли им колко спешно трябва да действат?
— Да.
— Ще се справят ли за една седмица?
— Лично ще оглавя комисията.
— А медиите? — разтревожено го изгледа Едгартън. — Не искам нашата пресслужба да се занимава с това! Бенсън е пияница и репортерите го ненавиждат. Инженерите не могат да се справят. Повечето от тях дори не говорят английски като хората!
— Уредил съм въпроса, Хал.
— Ти? Забранявам ти да говориш с шибаните репортери! Знаеш си положението!
— Знам го — кимна Мардър. — С медиите ще се занимава Сингълтън.
— Сингълтън? Онази мадама от КК? Гледах записа на оная бъркотия в Далас, който ми даде… Мадамата е достатъчно симпатична, но ми се струва малко по-пряма, отколкото е необходимо…
— Нали това искаме? Честно и открито поведение, съвсем по американски. Тя е подходящият човек, Хал.
— Дано — въздъхна Едгартън. — Защото доста ще се поозори когато лайното улучи вентилатора!
— Ще се справи — убедено кимна Мардър.
— Не искам нищо да попречи на китайската сделка, чуваш ли?
— Никой не го иска, Хал.
Едгартън заби поглед в лицето на Мардър, помълча малко, после каза:
— Искам да си наясно за последиците, Джон. Пет пари не давам за кого си женен и колко си готин. Ако тази сделка се провали, ще падат много глави, включително твоята и моята!
— Разбирам — кимна Мардър.
— Тази жена ти си я избрал и Борда го знае. Обърка ли нещо, ти отговаряш със задника си! Същото важи и за нея…
— Нищо няма да обърка, нещата са под контрол — отвърна Мардър.
— Дано да излезеш прав — изръмжа Едгартън и отново пристъпи към прозореца.
Мардър се обърна и напусна кабинета.
РЕМОНТЕН ХАНГАР 21 ЛАКС
9.48 ч.
Синият миниван прекоси пистата и се понесе към хангарите на летище Лос Анджелис. Жълтата опашка на ширококопусния „Транспасифик“ стърчеше от отворената врата на най-близкия от тях, слънцето се отразяваше в обшивката й.