Пак смазващата тежест.
Потъване, ужасен натиск…
Сякаш искаше да се забие в материята на седалката.
Не беше в състояние да помръдне, дори да извърти глава.
После започнаха да набират височина, по-стръмно от предишния път. Ушите ѝ писнаха от пронизителния вой на двигателите. Дженифър се вкопчи в ръката й. Обърна се да я погледне. Лицето ѝ беше бледо и потно, устата ѝ разкривена.
— Спрете това! — крещеше тя. — Спрете го!
Самолетът достигна пиковия момент на изкачването. Стомахът ѝ отново тръгна нагоре, гаденето се върна. Дженифър сложи ръка пред устата си, очите ѝ гледаха уплашено. Съдържанието на стомаха ѝ започна да цвърти между пръстите й.
Носът се наведе надолу, машината с писък започна да пропада…
Щрак.
— Освобождавам багажните отделения — обяви Роули. — Ще придобиете по-добра представа какво се е случило в действителност…
Капаците над главите им се отвориха, от тях изскочиха бели шейсетсантиметрови блокчета, които изпълниха кабината като снежна вихрушка. Бяха направени от лека поли-пропиленова пяна и напълно безопасни. Кейси усети как я удрят по главата и гърба.
Дженифър отново повърна, ръката ѝ трескаво се опитваше да измъкне книжната торба изпод бедрото. Подскачайки във всички посоки, блокчетата постепенно се ориентираха към вратата на пилотската кабина. Не се виждаше нищо. После воят на двигателите започна да се нормализира, блокчетата бавно изпопадаха на пода и останаха там.
Ново пропадане, нова смазваща тежест…
Самолетът пак се устреми нагоре…
Пилотът на Ф-14 гледаше с разширени очи как огромната пътническа машина рязко набира височина, ъгълът на изкачване надхвърляше двадесет и един градуса.
— Теди — включи радиото той. — Какво правиш, по дяволите?!
— Възпроизвеждам това, което е записано на уреда за полетните данни, нищо повече…
— Исусе! — простена пилотът.
Огромният сребърен корпус на Н-22 се стрелна през облаците на тридесет и две хиляди фута височина. Изкачването продължи още около хиляда фута, после скоростта видимо намаля. Наближаваше моментът на горната мъртва точка, после щеше да последва пропадането…
Дженифър повърна в торбата, която се изплъзна от ръцете ѝ и се разсипа в скута й. Извърна позеленялото си лице към Кейси и безпомощно прошепна:
— Прекратете това, моля ви! Самолетът започна да пропада.
— Нямате ли желание да заснемете пропадането? — попита я Кейси. — Ще станат страхотни кадри! Остават ни само още два цикъла…
— Не, не!…
Пропадането продължаваше. Без да отделя очи от лицето на жената до себе си, Кейси тихо подвикна:
— Теди! Би ли отдръпнал ръцете си от щурвала? Щрак.
— Разбрано. Дърпам ръце от щурвала…
Самолетът моментално зае хоризонтално положение. Леко и плавно. Моторите престанаха да вият. Блокчетата пяна се успокоиха върху мокета.
Полетът продължи нормално.
През илюминаторите се промъкна ярка слънчева светлина.
Дженифър избърса устни с опакото на дланта си, очите ѝ с недоумение обходиха кабината.
— Какво… Какво стана?
— Пилотът пусна щурвала.
Дженифър объркано поклати глава, очите ѝ блестяха.
— Отмести ръцете си? — попита с немощен глас тя.
— Точно така — кимна Кейси.
— Как тогава…
— Управлението бе поето от автопилота. Малоун се отпусна назад и затвори очи.
— Не разбирам… — прошепна тя.
— Това е било достатъчно, за да се сложи край на инцидента, който разследваме — отчетливо каза Кейси. — Пилотът пуска лостовете за управление и всичко свършва… Машината минава на автопилот, никакви инциденти, няма убити, няма ранени…
— Но защо не го е направил? — простена Дженифър. Кейси не отговори.
Няколко секунди по-късно се извърна към монитора и тихо рече:
— Да се връщаме, Теди…
ИЗПИТАТЕЛЕН ПОЛИГОН ЮМА
9.45 ч.
Кацнаха и Кейси се насочи към станцията. Прекоси просторното, натъпкано с апаратура помещение и влезе в стаята на пилотите. Обзавеждането тук беше изцяло от дърво, скромно. Част от историята на „Нортън Еъркрафт“, останала от времето, когато компанията произвеждаше бойни самолети. Изгьрбушеи кожен диван, който някога трябва да е бил зелен, но днес имаше сивкави отенъци. Две самолетни кресла до масичка с метални крачета с издраскан плот. Единствената нова вещ в помещението беше малък телевизор с вградено видео. Беше сложен редом със стара машина за кока кола, на която беше окачена табела с надпис „ПОВРЕДЕНА“. Стар прозоречен климатик вдигаше повече шум, отколкото охлаждаше. Температурата в стаята беше неприятно висока…