ЮМА
10.05 ч.
— Господи Исусе Христе! — ревна Дик Шенк. — Аз имам дупка в шоуто, голяма колкото Афганистан, а тя ми разправя, че става въпрос за някакви шибани дефектни резервни части! Какви ги вършиш, бе момиче? Какви са тези сълзливи истории за жълти пилоти камикадзе? Защо не ми предложиш някой анимационен филм?! На Пат Бюкенън ли да се правя?! Не, Дженифър, няма да стане!
— Нещата не стоят точно така, Дик — плачливо се обади Дженифър. — Става въпрос за истинска семейна трагедия. Човекът е обожавал сина си и…
— Това не ми върши работа, не разбираш ли?! — ревна отново Шенк. — Той е китаец, което означава, че не мога да припаря до него!
— Но хлапакът е убил четири души, петдесет и шест са ранените…
— Каква е разликата? Разочарован съм от теб, Дженифър… Много, много разочарован! Даваш ли си сметка какво означава това? Сега ще трябва да се задоволя с онзи пиклив материал за Малката лига…
— Не аз съм причинила този инцидент, Дик — каза Дженифър. — Аз просто съобщавам новината…
— Чакай малко! Какви са тези пресни фъшкии?
— Дик, аз…
— Ти съобщаваш собствената си некадърност, момичето ми! Нищо повече! — В гърлото на Шенк заклокочи ярост: — Прецака цялата работа, Дженифър! Материалът беше отличен — точно такъв, какъвто ми трябва: за поредния боклук, произведен в Америка! Но какво получавам само два дни по-късно? Американският боклук си бил наред, грешката била на някакво пикливо китайче и още по-пикливи фалшиви самолетни чаркове!
— Дик…
— Предупредих те, че не искам никакви дефектни чаркове, Дженифър! Но ти оплеска цялата работа! Ще говорим в понеделник!
Телефонът онемя.
ГЛЕНДЕЙЛ
23.00 ч.
Апаратът в дома на Кейси звънна точно когато върху екрана на телевизора започнаха да текат надписите с участниците в токущо приключилото предаване „Нюзлайн“.
— Кейси Сингълтън?
Гласът насреща беше леко дрезгав и повелителен.
— На телефона.
— Аз съм Хал Едгартън.
— Здравейте, сър.
— Намирам се в Хонконг. Един от членовете на борда токущо ми звънна с новината, че „Нюзлайн“ не е излъчило никакъв материал за „Нортън“.
— Вярно е, сър.
— Това е наистина добра новина, но все се питам как стана така, че се отказаха?
— Нямам представа, сър — отговори Кейси.
— Не знам как сте се оправила с тях, но съм доволен от работата ви. След няколко часа заминавам за Пекин, където ще подпиша договора. Джон Мардър трябваше да ме чака там, но по неизвестни причини е останал в Калифорния…
— Нямам никаква информация по този въпрос, сър.
— Много добре — рече Едгартън. — Радвам се да го чуя. Веднага след като се върна ще направим някои промени в администрацията… Между другото, обадих се да ви поздравя, Кейси. Свършихте огромна работа, под постоянен натиск… Наистина съм впечатлен.
— Благодаря, сър.
— Хал…
— Благодаря, Хал.
— Наредих на секретарката си да ни уреди един обяд веднага след като се прибера… Междувременно дръжте фронта!
Едгартън затвори, но телефонния звън не секна. Пръв беше Майк Ли, който я поздрави със сдържани и добре подбрани фрази. И той попита как е успяла да свали материала, но получи същия отговор. По неизвестни на Кейси причини „Нюзлайн“ анулирало предаването.
После звъниха колегите й: Дохърти, Бърн, Рон Смит. Норма беше най-любвеобвилна:
— Гордея се с теб, скъпа! — възкликна тя.
Накрая звънна Теди Роули, който, както обикновено бил наблизо и се питал какво ли прави…
— Уморена съм — каза му направо Кейси. — Нека го отложим за друг път…
— Това беше твоят ден, скъпа…
— Да, Теди. Затова съм толкова уморена.
Затвори, извади щепсела от контакта и се мушна под завивките.
НЕДЕЛЯ
ГЛЕНДЕЙЛ
17.45 ч.
Вечерта беше ясна и тиха. Кейси стоеше пред входа на къщата си. Иззад ъгъла изскочи кучето на Еймъс и облиза ръката й. След него се появи и собственикът му.
— Значи глътна куршума, а? — усмихна се старецът.
— Май така стана…
— В завода се говори, че си отказала да подкрепиш лъжите на Мардър за 545… Вярно ли е?
— Горе-долу…
— Значи си глупачка — изгледа я с присвити очи Еймъс. — Трябваше да излъжеш. Всички лъжат. Въпросът е чия лъжа ще бъде тиражирана…
— Еймъс!
— Баща ти беше журналист, вероятно това е причината да мислиш, че на този свят има и истина… Но такова нещо отдавна няма, моето момиче. От години е така. Още помня шумотевицата около катастрофата в Алоха. Интересуваха ги единствено клюкарските подробности. Стюардесата била засмукана навън… Дали е умряла преди да падне във водата? Дали е била жива и се е удавила? Това бяха въпросите им…