Вниманието на Кейси беше привлечено от шестима санитари, които се бореха с някакъв голям пакет в левия горен ъгъл на кабината, увит в плътен бял найлон. В един момент пакетът помръдна, найлонът се разтвори и под него се показа човешка глава. Кожата на лицето беше сива, устата отворена, невиждащите очи бяха заковани в някаква точка ма тавана.
— Господи! — хлъцна Ричмън, обърна се и хукна навън. Кейси пристъпи по-наблизо. Трупът беше на китаец на средна възраст.
— Какво става тук?
— Съжалявам, госпожо — задъхано се обади един от санитарите. — Не можем да го измъкнем. Открихме го преди малко, здравата е размазан. Левият крак ни създава проблеми…
Човекът насочи фенерчето си нагоре. Левият крак на жертвата беше пробил багажното отделение и се беше заклещил сред сребристата изолация на многобройните кабели, които минаваха над илюминатора. Кейси направи опит да си припомни точно какви кабели минават оттам, дали някой от тях не е от жизнено значение за полета…
— Внимавайте да не прекъсвате нищо — каза тя. Откъм коридора се разнесе изненадано възклицание.
— Проклета да съм, ако съм виждала подобно нещо! — възкликна една от чистачките.
— Как се е озовала тук? — обади се друга.
— Един Господ знае, миличка…
Кейси отиде да види за какво става въпрос. Една от чистачките държеше синя пилотска шапка с кървав отпечатък от подметка отгоре.
— Къде я намерихте? — протегна ръка тя.
— Ей тук, до вратата на коридора — отвърна жената. — Доста далеч от кабината, нали?
— Да — кимна Кейси и завъртя кепето в ръцете си. В предната му част бяха пришити сребърни криле, в средата грееше златистият медальон на „Транс Пасифик“. От нашивките личеше, че това е капитанско кепе. Вероятно е принадлежало на командира на резервния екипаж, ако изобщо е имало такъв…
— Господи, Боже мой! Това е ужасно!
Кейси вдигна глава и видя Дъг Дохърти, който бавно вървеше към задния салон.
— Какво са направили с хубавия ми самолет? — простена той, после очите му попаднаха на Кейси. — Ти си наясно, нали? Тук изобщо не става въпрос за турбуленция. Те са си играли на делфинчета!
— Може би — промълви Кейси. На техния жаргон „игра на делфинчета“ означаваше серия от остри гмуркания и изкачвания — така, както го правят делфините във водата.
— Не може би, а сигурно — поклати глава Дохърти. — Изгубили са контрол над машината… Ужас, пълен ужас!
— Господин Дохърти? — повика го един от санитарите. Дебеланкото се обърна, лицето му посивя.
— Не ми казвайте! — простена той. — Там се е заклещил онзи нещастник, нали?
— Да, сър.
— Защо винаги точно на мястото, където се събират всички жизненоважни за полета системи… — Пристъпи към преградата и вдигна глава: — Кракът му ли се е заклещил?
— Да, сър.
Лъчът на фенерчето се насочи нагоре, Дохърти направи опит да се промъкне покрай поклащащия се труп.
— Можете ли да го придържате? Добре… Някой да има нож?
Един от санитарите му подаде ножица и Дохърти започна да реже. Подът се покри с парчета сребриста изолация. Ръцете на дебелия действаха бързо и сръчно.
— Окей — задъхано промърмори той. — Не е успял да улучи кабелния канал A59, пропуснал е и A47… Кракът му е малко вляво от хидравликата, вляво и от кормилните кабели… Ясно. Не е засегнал нито една от системите, които влияят на полета.
Санитарите придържаха трупа и мълчаливо го гледаха. Един от тях преглътна и някак смутено попита:
— Можем ли да го отрежем, сър?
— Какво? — стреснато го изгледа Дохърти, после въздъхна и кимна с глава: — О, да. Сваляйте го…
Отдръпна се, човекът в бяла престилка вдигна дълги клещи с огромни челюсти и ги натика между багажното отделение и тавана. Разнесе се оглушително пропукване, пластмасовата обшивка зейна.
— Не мога да гледам! — простена Дохърти и тръгна към изхода. — Не мога да гледам как унищожават красивия ми самолет!
Санитарите мълчаливо го изпратиха с поглед.
Ричмън се появи отново, на лицето му беше изписано леко смущение.
— Какво правят онези там, на крилото? — попита той и посочи с пръст през един от илюминаторите.
Кейси се наведе да погледне.
— Проверяват предните елерони на конструкцията — поясни тя. — Това са уребренията върху крилото.
— Какво е ролята на тези уребрения?
Трябва да го подхванеш от а б …
— Разбираш ли от аеродинамика? — попита Кейси. — Не? Е, добре… Самолетът лети единствено благодарение формата на крилата си… — Крилото изглежда просто, продължи обясненията си тя. На практика обаче то е най-комплицираният физически елемент на самолета, за създаването му отива най-много време. В сравнение с него фюзелажът е нещо много просто: няколко кръгли варела, занитени в общо тяло. А опашката не е нищо повече от вертикална плоскост на подвижна основа, необходима за управлението. Крилото обаче е произведение на изкуството. Дълго почти седемдесет метра, то е невероятно здраво, защото трябва да носи тежестта на целия самолет. Същевременно конструкцията му трябва да е съвършено точна, при нея значение има дори една стотна от сантиметъра.