— Да, миличка. Проверяваме ги и отстраняваме всички възникнали проблеми.
— По-добре да летят, иначе като нищо ще катастрофират! — беше заключението на Алисън. — Ще почнат да падат от небето и може да улучат някоя къща, нали? Тогава някой няма да си изяде киселото мляко… Лошо!
Кейси се засмя.
— Наистина е лошо. Хората от завода ще бъдат много разстроени.
Завърза връзките и отмести крачетата на дъщеря си:
— Къде ти е пуловерът?
— Не ми трябва пуловер!
— Алисън!…
— Не е студено, мамо!
— През седмицата може да застудее. Иди да си вземеш пуловера, ако обичаш.
Отвън прозвуча клаксон и Кейси вдигна глава. Пред къщата беше спрял черния лексъс на Джим. Самият Джим седеше зад волана и пушеше. Беше облечен със сако и вратовръзка. Може би пак ще ходи да го интервюират за работа, помисли си Кейси.
Алисън трополеше в стаята си, чуваше се отваряне и затваряне на чекмеджета. После недоволната ѝ физиономия се появи на прага, пуловерът висеше от горния край на раницата й.
— Защо винаги си нервна когато татко идва да ме вземе? — попита тя.
Кейси отвори вратата и двете изскочиха под лъчите на утринното слънце.
— Здрасти, татко! — извика Алисън и се втурна към колата. Джим ѝ помаха с ръка, на лицето му се появи пиянска усмивка.
Кейси пристъпи към прозорчето.
— Никакво пушене докато Алисън е в колата, нали? — рече тя.
Джим мрачно я изгледа и поклати глава:
— Добро утро и на теб…
Гласът му беше дрезгав, лицето подпухнало. Явно беше махмурлия.
— Имаме уговорка да не пушим в присъствието на дъщеря си, Джим — настоя Кейси.
— Да виждаш някой да пуши?
— Само те предупреждавам.
— И друг път си го правила, Катрин! — повиши тон Джим. — Поне милион пъти съм чувал тези предупреждения! Спести ми ги, за Бога!
Кейси въздъхна и замълча. Беше твърдо решена да не вдига скандал пред Алисън. Докторът твърдеше, че заекването на детето се дължи именно на скандалите между родителите му. Сега този дефект почти изчезна, а тя правеше всичко възможно да не се кара с Джим, въпреки че той не ѝ отвръщаше със същото и сякаш изпитваше удоволствие да усложнява нещата.
— Добре — усмихна се насила тя. — Ще се видим в неделя. Според условията на развода Алисън трябваше да живее при баща си една седмица на месец — от понеделник до неделя.
— Както винаги — кимна Джим.
— В неделя, в шест.
— Господи!
— Само уточнявам, Джим.
— Не уточняваш, а контролираш! — изръмжа Джим. — Както винаги си го правила!
— Моля те, Джим, да не започваме пак!
— Добре де!
Кейси се наведе пред прозорчето:
— Чао, Алисън.
— Чао, мамо — отвърна детето, но очите му бяха студени. Вече беше успяло да вземе страната на баща си, още преди да е щракнал предпазният колан. Джим стъпи на газта и лексъса се отдалечи. Кейси остана да гледа след тях.
В далечината зърна приведената фигура на съседа си Еймъс, който беше извел рунтавото си куче на сутрешна разходка. И той работеше в завода. Кейси му махна с ръка, обърна се да влиза и едва тогава забеляза синята кола, паркирана до отсрещния тротоар. Вътре имаше двама мъже. Единият четеше вестник, а другият зяпаше през прозореца. Кейси се спря. Съвсем наскоро бяха обрали къщата на другия ѝ съсед — господин Алварес. Какви са тези типове? Не приличаха на бандити, а по-скоро на военни: млади и здрави, с късо подстригани коси.
Кейси понечи да запомни номера на колата им, но пейджърът на колана ѝ тихо забръмча. Тя го свали и напрегна очи към екрана. Върху него се изписа следното съчетание между букви и цифри:
∗∗∗ 03 КРИ 0700 БЗ БТИГЗ
Кейси въздъхна. Трите звездички в началото на посланието означаваха „много спешно“. Директорът на завода Джон Мардър свикваше общо заседание на Комисията по разследване на инциденти в 7 часа сутринта. Цял час преди началото на работното време, в „Бойната зала“. Нещо е станало. При това нещо сериозно. Потвърждаваше го последното буквено съчетание, което, преведено на нормален език означаваше: „Бъди там, иначе ти гори задника!“
ЛЕТИЩЕ БЪРБАНК
6.32 ч.
Сутрешното задръстване беше голямо, бледите лъчи на слънцето се отразяваха в покривите на безчислен поток от коли. Кейси извъртя огледалцето и провери грима си. С късата коса и стройната си фигура, тя приличаше на момче. Освен това беше в основния състав на заводския отбор по софтбол и нямаше никакви проблеми с колегите си. Повечето от мъжете около нея я приемаха като своя по-малка сестра, това отношение я устройваше много добре.
Проблеми едва ли можеха да възникнат, тъй като беше израснала в Детройт, само сред мъже. Баща ѝ работеше като редактор в „Детройт нюз“, а двамата ѝ братя бяха инженери във „Форд“. Майка ѝ беше починала отдавна и Кейси отрано се научи да се държи твърдо, като мъж.