Даде мигач и новичкият мустанг кабрио напусна магистралата „Голдън Стейт“. Пое по авеню „Емпайър“, от едната страна на което се проточваше дългата няколко километра ограда на летище Бърбанк. В дъното на огромния периметър се виждаха хангарите на самолетостроителните компании — „Рокуел“, „Локхийд“ и „Нортън Еъркрафт“…
Телефонът звънна и я изтръгна от съзерцанието.
— Кейси? Обажда се Норма. Знаеш за заседанието, нали? Норма беше секретарката й.
— В колата съм, на път за службата — отвърна Кейси. — Какво става, Норма?
— Никой нищо не знае. Мардър крещи на инженерите, освен това е свикал и Комисията за разследване на инциденти…
Джон Мардър беше изпълнителен директор на „Нортън“, един от конструкторите на модела Н-22. Което означаваше, че отговаря пряко за производството на този самолет. Беше прям и понякога груб човек, но постигаше резултати. Беше женен за единствената дъщеря на Чарли Нортън, което автоматически го правеше втория човек в компанията. Над него стоеше единствено президентът. Именно той издигна Кейси и сега…
— … с новия ти помощник?
— Какво? — недочу Кейси.
— Имаш нов помощник, забрави ли? — рече Норма. — Питам какво да правя с него. Чака пред кабинета ти…
— О, да…
Наистина беше забравила. Някакъв племенник на фамилията Нортън изкачваше служебната стълбица. Мардър го беше прикрепил към Кейси, което означаваше, че тя трябва да го дундурка през следващите шест седмици.
— Що за човек е той, Норма?
— Бих казала, че не му текат лигите…
— Норма!
— Струва ми се по-свестен от последния…
Това не звучеше много окуражаващо. Последният се беше изтърсил от крилото на един недовършен самолет и за малко не получи токов удар в радиокабината.
— Колко по-свестен?
— Гледам му автобиографията — отвърна Норма. — Дипломиран юрист от Йейл, една година стаж в „Дженерал Мотърс“. През последните три месеца е работил в отдел „Маркетинг“, което означава, че бъкел не разбира от производство. Ще трябва да го подхванеш от АБ…
— Добре — въздъхна Кейси. Прецени, че Мардър ще очаква да го вземе със себе си на съвещанието и добави: — Кажи му след десет минути да е пред административната сграда. И гледай да не се загуби…
— Да го заведа ли?
— Да, така ще е най-добре.
Кейси прекъсна разговора и погледна часовника си. Колите пред нея се движеха бавно, щеше да бъде в завода най-рано след десетина минути. Пръстите ѝ нетърпеливо забарабаниха по таблото. Каква ли е причината за това ранно заседание? Вероятно някакъв инцидент, или пък катастрофа… Включи радиото. Някакъв сърдит глас казваше:
— … И не е честно да караме децата да носят училищни униформи. Това звучи колкото елитаристично, толкова и дискриминационно…
Натисна копчето за смяна на станциите:
— … Те се опитват да ни наложат собствения си морал. Аз не вярвам в тезата, че зародишът е човешко същество…
Ново докосване да бутона:
— … Тези нападки в медиите са организирани от хора, които не обичат свободата на словото…
Къде, по дяволите, предават ИСТИНСКИ новини, нетърпеливо се запита Кейси. Имало ли е самолетна катастрофа, или не?
В съзнанието ѝ изплува образът на баща ѝ седнал пред кухненската маса, върху която са струпани всички неделни издания. „Това не е новина, това също…“, мърмори той и пуска вестниците на пода до себе си. Естествено, той беше вестникар, а през 60-те години вестниците бяха основните носители на информация. Днес вече отдавна не е така. Телевизията е тази, която поднася горещите новини. Телевизията и тези многобройни частни радиостанции, по които всеки може да дрънка каквото му хрумне…
Пред очите ѝ изплува главния портал на заводите „Нортън“. Ръката ѝ се протегна и изключи радиото.
„Нортън Еъркрафт“ е едно от големите имена в историята на американското въздухоплаване. Основана през 1935 г. от Чарли Нортън — известен в цялата страна авиатор пионер, компанията укрепва и се разширява по време на Втората световна война. Нейно производство са легендарният бомбардировач Б-22, изтребителят П-27 „Скайкет“ и транспортния самолет С-12, който широко се използва от Военновъздушните сили на САЩ. През последните няколко години компанията успешно се пребори с кризата, която изхвърли „Локхийд“ от пазара на гражданската авиация и остана един от четирите основни производители на големи самолети в света. Останалите три са „Боинг“ със седалище Сиатъл, „Макдонъл Дъглас“ в Лонг Бийч и европейският консорциум „Еърбъс“ в Тулуза.
Кейси насочи мустанга към портал 7 и спря за проверка на документите. Както винаги се почувства възбудена, настроението ѝ се подобри. Гледката на никога несекващото оживление в завода беше една от най-приятните на света. Тук се работеше на три смени, жълти телфери сновяха насам-натам, мотокари разнасяха огромни сандъци с части и оборудване. Това тук беше не толкова завод, колкото един малък град. Имаше си собствена болница, полиция и дори вестник. При постъпването на Кейси тук работеха шейсет хиляди души. Рецесията снижи тази цифра наполовина, но заводът беше все така огромен, разпрострял се на площ от около тридесет квадратни километра. В момента тук се произвеждаха три модела самолети: двумоторният Н-20 с тесен корпус, четиримоторният джъмбо Н-22 за няколкостотин пътници, както и самолетът-цистерна КС-22 за нуждите на ВВС. Пред очите на Кейси се появиха огромните строителни халета, всяко от които беше дълго почти два километра.